1 ноември - Денят на големите българи

В 10.30 часа днес започва поклонението пред паметника на хаджи Стоян Николов в Севлиево, с което градът ни ще отбележи Деня на народните будители. В рамките на честването сдружението на работодателите "Севлиево 21 век" ще обяви носителите на традиционните годишни стипендии, които сдружението връчва на изявени ученици от училищата в общината. 

През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Стамболийски, по инициативата на група интелектуалци,  внася предложение в Министерски съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители.  В този ден българите са празнували Св. Иван Рилски, почитан като небесен покровител на българския народ и държава. При установяването на Григорианския календар като държавен през 1916 година, църквата продължава да използва Юлианския календар, чак до 1968-ма. Съответно 19 октомври – денят, в който се чества Св. преподобни Йоан Рилски Чудотворец, става първи ноември по новия календар.

На 28 юли 1922 г. Министерството на народното просвещение излиза с окръжно номер 17 743, според което 1 ноември е определен за „празник на българските будители, ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. На 31 октомври 1922 г. излиза постановление на Министерския съвет за обявяване на празника. На 13 декември същата година 19 Обикновено Народно събрание приема Закон за допълнение Закона за празниците и неделната почивка. Цар Борис III подписва закона за въвеждането на Деня на народните будители на 3 февруари 1923 г. Три години след подписване на Ньойския договор българското общество изпитва остра нужда от духовни стимули и ги намира в наследството от идеи на най-мъдрите българи.

Прокламацията на Деня:

„Нека Денят на св. Йоан Рилски да се превърне в Ден на народните будители, в празник на големите българи, за да събуди у младите здрав смисъл за съществуването и интерес към дейците на миналото ни.“