Днес се навършват 140 години от подвига на Ботевата чета. Точно в 12.00 часа на обед с минута мълчание под воя на сирените България ще отдаде почит на своите герои. В Севлиево поклонението ще започне в 11.45 часа на площад "Свобода".
Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 година, стар стил, в Калофер. Баща му е учителят Ботю Петков, родом от Карлово, учил в Одеса, съставител и преводач на учебници, а майка му - Иванка Петкова, е скромна и работлива българска жена. Родителите на бъдещия поет и революционер живеели в стая в Калоферското училище. Дълго време Ботьо Петков се опитвал да изпрати сина си да учи в Русия с помощта на Найден Геров, негов познат от Одеса, станал известен просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив.
През есента на 1863 г. Христо Ботев получава стипендия от руското правителство и заминава за Одеса. Там прави и първите си поетични опити. Постъпва във Втора гимназия като „волнослушател“, но трудно се вписва в учебната дейност, заради което е изключен от учебното заведение, а стипендията му - прекратена. През 1866 г. Христо Ботев е назначен за учител в Задунаево, българско село в руската част на Южна Бесарабия, където прекарва няколко месеца. На следващата година се прибира в България, след вестта за тежка болест на баща му. По това време е публикувано и първото му стихотворение – „Майце си“, с подкрепата на Петко Рачов Славейков и неговия вестник „Гайда“.
Заради опасността да бъде заловен от турските власти е принуден да напусне Калофер и заминава за Румъния. Живее в различни градове – Букурещ, Браила, Александрия, Измаил и Галац. Именно във Влашко осъществява и първите си сериозни контакти с български революционери – успява да се сближи значително със Стефан Караджа и Хаджи Димитър. По време на пребиваването си в Румъния Ботев се оформя напълно като характер и обединява в личността си качествата на истински борец и революционер. През 1868 г. се записва в четата на Жельо войвода, която трябва да премине Дунав и да навлезе в поробените български територии. По този повод написва едно от емблематичните си произведения – „На прощаване“. По различни причини обаче четата се разпуска.
Ботев продължава престоя си във Влашко. Постъпва в медицинското училище в Букурещ, но липсата на средства го принуждава да напусне. Останал без никакви пари, той е принуден да мизерства и да живее в оскъдица. Прекарва изключително тежка зима в една изоставена вятърна мелница край града, където живее заедно с Апостола – Васил Левски. Ботев остава удивен от способността на Дякона да издържа на тежките изпитания, на които е подложен.
Енергичната революционна дейност на Христо Ботев след 1873 г. се оказва една от основите на националноосвободителното движение. Историците се обединяват около твърдението, че причината за неговия устрем е именно обесването на Апостола през същата година. С убийството на Левски върху организацията е нанесен съкрушителен удар.
Когато новината за кървавото потушаване на Априлското въстание и хилядите жертви стига до Ботев, той решава да посвети последните дни от живота си на един героичен подвиг. Сам организира чета, оглавява я и потегля към родината. Българите стигат до Гюргево, откъдето на 16 май се качват на борда на кораба „Радецки“. На следващия ден превземат плавателния съд и принуждават капитан Дагоберт Енглендер да акостира на българския бряг.
След превземането на парахода Ботевите четници слизат на брега при Козлодуй и се отправят към Балкана. Народът обаче, наплашен от потушаването на Априлското въстание, не дава очакваната подкрепа. Ботев и четниците водят поредица боеве с османската потеря, като постепенно се оттеглят към планината.
На 1 юни 1876 г. в сърцето на Балкана – подножието на връх Камарата в Стара планина, след края на сражението куршум пронизва Ботев.