По повод публично оповестените данни за резултатите от тазгодишния държавен зрелостен изпит по български език и литература, публикувани под заглавие Среден успех по БЕЛ 2.07 и 2.22 - това е положението в две от четири средни училища в община Севлиево и предизвикали широк обществен отзвук, в редакцията се получи писмо от екипа на Професионална гимназия "Марин Попов" в Севлиево.
"Севлиево онлайн" публикува писмото без съкращения и редакция не само защото такава бе изричната молба на учителите, но и защото е важно да се чуе какво мислят те за ситуацията.
Ето пълния текст на написаното:
Това е положението – определяте ни като „тотален провал“ и „срам за цялата община Севлиево“, и то „без никакви угризения“… Питате „къде са били учителите през всичките 12 години“…Тук сме – ние сме учителите в ПГ „Марин Попов“, гр. Севлиево.
Изпитвате срам заради децата, които „здраво са работили през годините, но попадат под общата статистика за общината“? А ние изпитваме болка. Мъчно ни е, болно ни е… Защото знаем колко работа сме свършили. Защото знаем, че зад статистиката, зад таблиците и цифрите стоят истински хора, с тъжни понякога съдби, с различни възможности. Тези млади хора са част от жителите на града ни и на общината ни. Това са момичета и момчета, които още в начален етап са се затруднявали изключително много при овладяване на учебния материал, но не са повтаряли класа – защото такъв е законът. Това са деца, които през ученическите си години в прогимназиален етап са били в ъгъла на класната стая и далеч от погледите и вниманието на останалите. Но са преминавали от клас в клас.
Знаем колко усилия сме положили през годините. Знаем колко трудно, а понякога и невъзможно е да научиш един ученик в гимназиален етап да чете, и то с разбиране, да пише, и то що-годе грамотно. Знаем колко старание са положили и самите те. Лесно се постигат добри резултати със знаещи и можещи ученици. Много тежко е това с ученици, които изпитват затруднения и не могат да се справят – това ще го потвърди всеки работещ учител.
Да, повечето от тях наистина не са „покрили знанията за тройка по роден език“. Но само за трима от всичките единадесет той е роден. А специалистите от години говорят, че е необходима програма за обучение по БЕЛ на децата и учениците от етническите малцинства. Но такава няма и до днес …
Тези младежи нямат подкрепа и от семействата си, просто защото нямат такива. Само един от тях живее и с двамата си родители. Останалите се справят както могат с житейските неволи, работят, за да имат пари и да дойдат на училище.
Знаем и колко е несъвършена образователната ни система. Тези млади хора искат да работят – да бъдат трактористи, монтьори, работници. Дали е справедливо те да се явяват на един и същи ДЗИ по БЕЛ с учениците от средните училища и профилираните гимназии, където се обучават много добри и отлични ученици и часовете по БЕЛ са значително повече. Нека на този въпрос да отговорят от МОН…
Това е положението! Вие, госпожо Димитрова, все пак не съдете „без никакви угризения“… Угризения трябва да изпитва цялото ни общество.
А Вас лично Ви каним да дойдете в ПГ „Марин Попов“, за да видите как работим и колко много неща сме променили в училището през последните години.
Колективът на ПГ „Марин Попов“