Абсурдно: коректни данъкоплатци платиха за съдия-изпълнител?

снимка: Минчо Тодоров

Община Севлиево върна по 30 лв. на сестрите Тоня Първанова и Кина Кеферлайн, след като бе заплашена със съдебно дело и публично изнасяне на факти около образуваните срещу двете сестри изпълнителни дела заради грешка в отчитане плащането на местни данъци и такси. Два дни, след като двете сестри изпратиха до кмета на Севлиево покана за доброволно уреждане на отношенията помежду им, парите бяха по сметката на Тоня Първанова, официален пълномощник на сестра си Кина, която от над 25 години живее в Германия.

Изненадата: има проблем

На 6 юни т.г. Тоня Първанова отишла в данъчна служба на Община Севлиево, за да плати своите и на сестра си данъци за текущата година. Когато казала ЕГН-то си, служителката обявила, че има проблем. Тоня не очаквала да чуе това, което последвало – тя и сестра й са дадени на частен съдия-изпълнител за образуване на изпълнително дело заради неплатени задължения към местната хазна от 2012 г. Тоня отрекла това да е вярно и поискала подробна справка. Насочили я в друга стая на отдел „Приходи от местни данъци и такси“, където ситуацията се потвърдила. Наложило се да се прибере у дома и намери квитанциите за платени данъци за минали години, както и документ, удостоверяващ, че тя и сестра й са наследници на майка им, прехвърлила апартамента с „неплатени данъци“ на дъщерите си още приживе. „Не мога да ви опиша какъв шок изживях. Аз, която си дойдох от Германия, където живея и работя последните години, за да платя данъците си, да бъда дадена на съдия-изпълнител, при това като изряден данъкоплатец“, разказа в редакцията на "Севлиево онлайн" потърпевшата жена.

Да платиш за чужда грешка

След като представила в Данъчна служба приходните квитанции за платени задължения и станало ясно, че има грешка, ситуацията изглеждала изчистена. „Стават грешки, важното е че се разбра, че пропускът не е мой и на сестра ми“, успокоила се Тоня Първанова. Не очаквала обаче да чуе това, което последвало. Служителката в Данъчна служба й казала, че изпълнителните дела срещу сестрите ще бъдат прекратени, от Общината щели да се погрижат да уведомят съдия изпълнителя, но сестрите трябвало да заплатят такса на съдия-изпълнителя, по 30 лв. за всяка, защото изпълнителните дела срещу тях били образувани. Нямало значение, че Тоня и сестра й вече разполагали с удостоверение за липса на задължения към хазната. 

Тоня отишла в кантората на съдия-изпълнителя и обяснила ситуацията. И оттам й казали, че таксите за образуване на дело трябва да се платят и потвърдили, че са уведомени за прекратяване на делото.

Плащаш или ти запорират сметката

Жената нямала в себе си сумата и обяснила, че ще отиде на другия ден. Междувременно не спирало да я притеснява това, че със сестра й трябва да плащат за чужда грешка. „Не става дума за голяма сума, но защо ние да платим по 30 лв. за образувано изпълнително дело срещу нас, след като се доказа, че сме коректни платци?“, пита жената.

Затова се консултирала с адвокат, който потвърдил съмненията й, че не тя, а друг трябва да поеме разходите за грешката. След тази консултация, Тоня се върнала при съдия-изпълнителя, споделила за развитието по казуса и отново изживяла шок. Оттам й казали, че ако не заплати в кантората двете такси от по 30 лв., ще бъдат запорирани банковите сметки на сестрите. Нямала избор, платила веднага, защото след няколко дни напуска страната и се връща в Германия. Несправедливостта обаче не спирала да я измъчва, заради което настояла адвокатът й да изготви покана за доброволно уреждане на отношенията между Общината и сестрите, в която дала на кмета срок от три дни да възстанови по 30 лв. на сестрите Тоня Първанова и Кина Кеферлайн. Два дни след депозиране на поканата в деловодството на Общината, Тоня Първанова се обади, за да каже, че парите са по сметката й.

„Не са важни толкова шейсетте лева. Дори 6 лв. да бяха, пак смятам, че не трябваше аз и сестра ми да платим“, категорична е жената, удовлетворена, че каквото е платила, й е възстановено. Но пита: „А притесненията, времето и страховете кой ще ми възстанови?“.

автор: Емилия Димитрова