Внесеният Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти е противоконституционен и макар граничещ с абсурд, е не само опасен, но показва политика, която по своя характер е опит да доведе до антидемократична идеология и изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен строй.
Това се казва в становище на Асоциацията на европейските журналисти България, изпратено вчера до председателя на Народното събрание Рая Назарян, председателя на Комисията по конституционни и правни въпроси Анна Александрова и народните представители в 50-тото Народно събрание.
"Такъв тип действия са въздигнати дори в престъпление по смисъла на чл. 108, ал. 1 от Наказателния кодекс и следва ясно да бъдат маркирани като опит за подмяна на демократичния и правов ред в страната, при който действа гаранция на свободата на личността, собствеността и избора", пише по-нататък в становището, като се акцентира на обстоятелството, че "в исторически план този законопроект напомня репресивните Закон за защита на държавата (1924 г.) и Закон за защита на нацията (1941 г.)", като се посочва, че това са "два от най-мрачните закони, приемани някога в България, които целят разправа с организации и политически опоненти".
От журналистическата асоциация смятат, че законопроектът "по един или друг начин би засегнал не просто фундаментални свободи на изразяване, сдружаване, а дори и правото на личен живот".
Проектът на закона за чуждестранните агенти е насочен към всички юридически лица, попадащи в обхвата на Закона за радиото и телевизията. Това не е случайно, тъй като основната му цел е да заглуши свободата на изразяване. Дори самото обсъждане на този законопроект може да има смразяващ ефект върху свободата на словото, медиите, журналистите и гражданското общество, пише в становището.
Законопроектът ограничава почти всички медии
посочват авторите, като подчертават, че "практически всяко финансиране или изпращане на сума над 1000 лева от чужбина представлява „чуждо финансиране“. Това означава, че всяко търговско дружество, което участва в международни партньорства или има международно участие, в това число всяка медия в България с чуждестранно участие, а това практически са голяма част от българските медии, а и всеки български гражданин, който получава помощ от чужбина, ще се класифицира като „чуждестранен агент“, което ще доведе до трайно и напълно противоконституционно ограничаване на правото му на изразяване, правото на сдружаване, право на труд (чл. 11, ал. 1 – например, преподавателска дейност). Законопроектът забранява политическите права на гражданите (чл. 11, ал. 2)".
Законопроектът е открита атака към свободата на словото
видно, както от мотивите, така и от предвидения изрично чл. 3, ал. 1 (този закон се прилага в случаите на публично разпространяване на информация чрез средствата за масово осведомяване, извършване на разяснителни, обучителни, информационни, агитационни и други кампании и т.н.). Видно е от конкретното посочване на медиите вътре в него („Всеки субект с чуждестранно подпомагане се задължава да посочва на своите електронни страници, както и в печатните публикации и другите издания, издадени от него, в това число вестници и списания, книги, листовки, ноти, визитки… обозначението чуждестранен агент. Наименованието „чуждестранен агент“ следва да е посочено на всяка заглавна/начална страница или лицева видима част от издавания материал и да има размер, който е с минимум половината от размера на заглавието на продукта или на текстовия материал, респективно да е равно на размера на посоченото наименование на лицето“). Законопроектът предвижда да се уведомява СЕМ ежеседмично относно медиите, регистрирани като чуждестранни агенти. С него се забраняват редица права и свободи и се приравняват финансирането от чужбина или взаимодействието с външни икономически субекти на стойност над 1000 лева, които не са чисто търговска сделка, с атака срещу националната сигурност. Предвидените мерки нито са пропорционални, нито обосновани, нито конституционносъобразни.
Законопроектът обхваща всеки, получил стипендия, имащ роднина в чужбина, всяко международно дружество, което кроссубсидира своята дейност, почти всеки художник, преподавател, учен
което води до множество абсурди, отчитат от АЕЖ, като посочват за пример художник, получил помощ от роднина в чужбина, ще трябва да изписва на творбите си (картини, гравюри, ноти, шаблони за изрязване, каталози, автографирани артикули, литографии), че е „чуждестранен агент“ в размер половината от картината или творбата си. Музикален талант ще трябва да „дамгосва“ половината от нотите си, ако е получил стипендия от музикална школа или организация, която пряко или косвено е финансирана от чужбина, включително и от българи в чужбина, ит.н. подобни абсурди.
Целия текст на становището може да прочетете оттук.
