На 28 април т.г. в Градска библиотека Севлиево ще бъде представен поетът Пеньо Пенев. "Непознатият - познат" е наречено събитието, на което са поканени всички, които имат интерес към поезията и в частност поезията на Пеньо Пенев.
Представянето започва в 17.30 ч. в залата за събития.
Пеньо Пенев, наричан още "поетът с ватенката", е роден на 7 май 1930 година в севлиевското село Добромирка. Животът му е белязан от разтърсващи преживявания, които завършват със самоубийството му на 27 април 1959 г. Според различни източници това не е първият опит на Пенев да сложи край на живота си, но предишните били неуспешни.
Недялко Йорданов го нарича "един от най-ярките и най-скандалните ни поети". Каквито и оценки да се дават за творчеството на Пеньо Пенев, без съмнение той е написал едни от най-нежните стихове в българската поезия. Ето откъс от едно:
Пътека
Тъжен залез кърви над гората
като прясна отворена рана.
С тъжен ромон звъни на житата
светозарната сребърна пяна.
Умореният ден догорява,
плаче вятърът - сбогом навеки!
Свечерява сега, свечерява
над смълчаните бели пътеки.
Всеки своя пътека си има,
всяка бърза и търси човека...
И аз имах пътека любима,
и аз някога имах пътека!
................................................
Много мили неща аз разлюбих,
дори погледа кротък на мама.
Имах всичко... и всичко загубих -
няма щастие, щастие няма!
Сам да бъдеш - така по-добре е,
нищо в нашите дни не е вечно!
И най-милото ще отмилее,
и най-близкото става далечно.
Всяка клетва е само измама,
всяка нежност крий удари груби. -
Нека никога нищичко няма,
за да няма какво да се губи.
