„Близо 80% от българите се борят за оцеляване"? Какво каза политикът и какво числата

Реалният дял не е 79%, а 61%, а доходите у нас растат по-бързо, отколкото навсякъде в ЕС

Изображението е генерирано с изкуствен интелект

В Севлиево почти всеки знае заплатите на другите. Колко взимат в „Идеал Стандарт" или „Хамбергер”, колко в шивашкия цех, колко учителката и продавачката от ъгъла. Тук доходите не са таблица на НСИ – те са съседът, братовчедът, твоят собствен фиш в края на месеца. Затова, когато от телевизията някой каже „почти всички едва връзват двата края", в малкия град това отеква по-лично, отколкото в София.

Има нещо, което рядко се чува от екрана – през последните няколко години доходите в България растат по-бързо, отколкото в почти всяка друга държава от Европейския съюз. През третото тримесечие на 2025 г. страната е с най-висок ръст на разходите за труд в целия ЕС – единствената с двуцифрено увеличение и втората по ред държава. Хърватия изостава осезаемо, което не означава, че заплатите вече са високи, а само че се движат нагоре и то по-бързо от съседите.

Точно затова си струва да спрем на едно число, което обиколи екраните преди време.

На предизборен дебат по NOVA заместник-председателят на „Възраждане" Цончо Ганев заяви, че 79% от българите взимат между 1000 и 2000 лева на месец. Добави, че близо 80 на сто били на „екзистенциалния минимум". Звучи вярно и се усеща сякаш е вярно, защото сме свикнали с клишето, че сме бедни. Но не е вярно и разликата между усещането за истина и истинските числа е тема, която засяга всеки дом в региона.

Защо изобщо да обръщаме внимание

Защото такива числа не остават във въздуха. Те се превръщат в разговор на пейката, в довод на масата, в нещо, което човек повтаря на децата и внуците си като факт. А когато тръгне сгрешено число, то изкривява не само спора за политика – изкривява представата на хората за собствения им живот. Кара ги да вярват, че всичко пропада, точно когато част от картината всъщност се подобрява.

И още нещо. Това число не беше изречено просто така. Беше аргумент. Но какъв точно аргумент?

Какво показват данните на НАП

Factcheck.bg е поискал по Закона за достъп до обществена информация от Националната агенция за приходите актуалните данни. Картината за февруари 2026 г. показва, че по трудови правоотношения са декларирали, че работят малко над 2.5 млн. души, като около 938 хиляди от тях получават минимална заплата, още около 612 хиляди – до 2000 лева.

Съберете двете групи. Излиза 61%, а не 79%. Близо 20 процента разлика. Зад тази наглед суха разлика стоят стотици хиляди реални хора, които според едното число оцеляват, а според другото – не съвсем.

Откъде тогава Ганев взима своите 79?

Числото е истинско. Само че от друга година

Оказва се, че политикът повтаря сам себе си. Той казва числото за пръв път още през ноември миналата година, от парламентарната трибуна, и тогава твърди, че го е получил по лично запитване до НАП.

Оттогава мина време. Заплатите се промениха. Числото – не.

Това е тих, но ефикасен похват. Не открита лъжа, а остаряла истина, поднесена като днешна. Някога е била по-близо до реалността. Просто никой не я е проверил повторно, преди да влезе в ефир. И тъкмо там е разликата между човек, който се е объркал, и човек, който разчита да не го проверят.

Заплатите растат и това също е факт

Числата на статистиката го показват ясно, година след година. През 2023 г. средната брутна заплата е около 2012 лева месечно, през 2024 г. – около 2323 лева, през 2025 г. – около 2603 лева по предварителни данни.

Връщаме се и към ръста, с който започнахме. България расте най-бързо в ЕС по разходи за труд – единствената с двуцифрено увеличение за периода. Това е добра новина, която обаче трудно се побира в предизборен лозунг, защото не плаши.

И все пак – това не значи, че всичко е наред. България остава с най-ниската минимална заплата в ЕС. „Расте най-бързо" и „почти всички са на ръба" описват две различни държави. Истината е някъде по средата – и точно тази среда е неудобна за лозунг.

Какво числата не казват

Тук е честно да се обърне монетата.

Част от работещите българи декларират по-нисък доход от реалния, за да плащат по-малко данъци, но точният им брой никой не знае. А данните на НАП изобщо не обхващат сивата икономика – хората без договор, за чиито доходи агенцията няма как да знае.

С други думи, истинската картина е по-сложна и от 61, и от 79. Но именно затова закръгленото „почти 80 на сто", произнесено като последна дума, е по-близо до заблуда, отколкото до истина.

А сега за нашия двор

Дотук за страната. Но как изглежда това в габровско?

Средната брутна заплата в област Габрово за първото тримесечие на 2026 г. е 1102 евро (около 2155 лева). Расте с близо 17% за година. На хартия – добре.

В живота обаче има уловка, която се усеща веднага. По този показател областта е на дванадесето място в страната. Заплатата расте, но разстоянието до другите расте по-бързо. Пред Габрово вече са Шумен, Ловеч и Плевен, а за място, за което поколения наред се мислеше като за индустриалното сърце на Средна България, това трудно се преглъща.

И един детайл, който боли точно тук. Заплащането в „Образование" и в „Култура, спорт и развлечения" е спаднало спрямо предходното тримесечие. Това са секторите, които задържат образованите хора в региона или ги изпращат към големите градове, когато не им стигат. 

Защо точно сега и кой печели от страха

Сега се връщаме към началото, което оставихме отворено. Ганев не изрече числото просто като оплакване.

В същия дебат той повтори, че пред България има „друг път" – извън ЕС и НАТО, с по-тесни връзки с Русия и Китай. Завишеното число за бедността пасва точно на този разказ. Колкото по-черно изглежда положението вътре в Съюза, толкова по-примамливо звучи „другият път".

Това е същият механизъм, който вече сме разглеждали при дезинформацията за климата, за месото, за ваксините. Реална болка: заплатите наистина не са високи. Удобно изкривяване: едно остаряло число. Изгоден извод.

Не е случайно и кога излиза такова число. В разгара на кампания. От екран. Облечено в „официални данни на НАП", за да звучи безспорно.

Какво да следим оттук нататък

При следващото число, изстреляно от телевизора, помагат два прости въпроса.

За коя година са данните. Защото „вярно за 2024" не значи „вярно днес". И има ли зад числото посочен, проверим източник, или само уверен тон.

Заплатите в Севлиево далеч не са високи. Никой тук няма нужда да му обясняват колко е трудно – знае го от собствената си сметка, а мнозина и от тазгодишните щети, които още тежат. Но точно защото животът тук не е лесен, хората заслужават верните числа, а не закръглените.

Разликата между 61 и 79 не е дребна. Тя е стотици хиляди реални хора – съседи, братовчеди, продавачки, учители. И единственият въпрос, който си струва да зададем, е кой има интерес да мислим, че животът ни е по-лош, отколкото всъщност е.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.