Севлиевският конак - първата спирка на Васил Левски, след като е заловен, на път за София, където е съден и обесен. Мястото отдавна не е конак, но тревата, там, вляво на двора, пази спомена за тежките вериги, оковали Дякона. Това място, което днес е само трева, пази спомена за онази последна Нова година - 1873-та, която Левски посреща тук, в Севлиево. В утрото на 1 януари конвоят с него тръгва отново на път.
На това място днес се събраха севлиевци - двайсетина души, повечето граждани, дошли да почетат паметта на най-свидния син на България. "Изключителен човек, обединил хората в най-страшната клетва - свобода или смърт", припомни директорът на Историческия музей Найден Петров. "Левски беше геният на найционалноосвободителното ни движение. Той прозря, че без вътрешна организация, без саможертва, свобода не се добива", каза още Петров.
Оттук, от Севлиево, Васил Иванов Кунчев, наричан от българите Дякона, Апостола, Левски, тръгна към своето бесило и оттам към своето безсмъртие.
На него днес отдадоха почит и ученици от клуб "Съхрани българското" на ПГМЕТ "Ген. Иван Бъчваров" с ръководител Павлина Иванова. Пред паметната плоча върху фасадата на бившия пионерски дом оставиха цветя от Община Севлиево, представители на културни институции, граждани.
Поклон!
автор: Емилия Димитрова