На 7 март се навършиха 130 години от рождението на Райко Алексиев - художник, карикатурист, фейлетонист и издател на легендарния сатиричен вестрик "Щурец" . Той един от водещите сатирици в България и е неколкократен председател на Съюза на дружествата на художниците.
По повод годишнината Градска библиотека Севлиево, в партньорство с галериите "Видима" и "Асен и Илия Пейкови", Историческия музей и читалище "Развитие-1870", организират беседа под мотото "Свобода на изразяването с образ и слово”.
Поканени са всички, които имат отношение към свободното изразяване и най-вече ученици от гимназиалната степен, които на място биха получили повече знания за изкуството на карикатурата, за свободата и мястото им в нашия личен и обществен живот, призовават от библиотеката.
Водещ на беседата ще бъде управителят на галерия "Видима" и сам автор на текстове Сава Христов.
Кой е Райко Алексиев?
През 1932 г. издава единственият хумористичен вестник тогава - "Щурец", който през 1941-44 г. достига до огромния за онова време тираж 50 000 на седмица. Ето какво споделя неговият син в портал "Култура": "Помня как баща ми беше измъчван от цензурата, виждал съм как коректурите се връщаха зачертани с червен молив. Райко Алексиев беше много нервен и казваше: "В края на краищата ще издам вестника така, както е зачертан. Нека види българският народ, че няма възможност за свобода на словото и печата." Веднъж се обади Каран Алтимиров, който беше шеф на цензурата, и аз започнах да му се карам по детски: "Ти си лош човек, защо мъчиш баща ми!" Когато положението стана изключително тежко, баща ми написа, че вестникът е пълен с реклами, защото не му позволяват да казва онова, което иска".
"Неговото призвание беше карикатурата и сатирата. Пишеше хумор, разкази, анекдоти, афоризми и рисуваше. Райко Алексиев бичуваше всички наред - от най- висшестоящото лице до най-нискостоящия пъдар. Така че той беше прототип на истинския независим журналист, който не си затваря очите пред силните на деня, не прави никому мили очи. Поне 5-6 пъти му е предлагано да стане министър, можеше да стане и министър-председател, но той е отказвал".
Последният брой на "Щурец" излиза на 8. IX. 1944 година. Малко след това Райко Алексиев е арестуван, отведен в следствено отделение и пребиван до смърт без никакво обвинение. Ето още от разказа на мина му:
Райко Алексиев е много зле от побоя и го пренасят в болницата на затвора. Тогава майка ми чрез проф. Ташо Ташев урежда да го преместят в болницата на Червения кръст. Проф. Ташев дава една линейка и казва на майка ми да сложи бяла престилка, за да може да го види и да бъде с него. Тя ми е разказвала, че първоначално не могла да го познае. Видяла една дрипава маса от хора – кой пребит, кой болен, кой със счупени кости. Изведнъж някаква ръка едва-едва се мърда и ѝ маха. Това бил баща ми – брадясал, слаб, стенещ при всяко помръдване. Взели го на носилка, качили го в линейката и тогава той казал: „Мразя тази страна, мразя България, която обичах повече от себе си. Мразя я, защото позволи да бъда инквизиран така жестоко за нищо.“ Добавил още: „Ако успея да се спася – боси и голи, с децата на гръб; ще просиме ли, Черно море ли ще преплуваме, искам да се махна от тази страна!“ Бил е убеден, че ако стигне до съд, ще го оправдаят, защото е невинен.
Целия разказ на сина на Райко Алексиев може да прочетете тук.
Срещата по повод годишнина от рождението на Райко Алексиев е на 9 март 2023 г. от 17.30 ч. в залата за събития на Градска библиотека - Севлиево.