Този текст няма нищо общо с местните избори. Това е една покана за среща с Вилета Стайкова, автор на книгата "Дъното на Рая". На 5 ноември тя ще гостува в Градската библиотека в Севлиево, за да представи романа си. Открехваме леко вратата към това коя е Виолета Стайкова, с написано от самата нея:
Казвам се Виолета Стайкова и съм родена в Пловдив през 1983г. Завършила съм гимназия със засилено изучаване на гръцки език, после продължих образованието си в ПУ, специалност Балканистика. Специалност, която се оказа безполезна в практическо и финансово отношение, но всевъзможните предмети, наблъскани в учебната програма, поне дават мащабен поглед над света.
Преди да се посветя на писането, съм се занимавала с различни неща. Била съм журналист, участвала съм в предизборни кампании, имала съм собствен бизнес, фалирала съм и пак съм имала бизнес. Работила съм с водещи немски производители и съм печелила поръчки за шестцифрени суми. Немците признават, че ние сме последната страна в ЕС, където животът не струва нищо и затова работят с нас. Просто сме евтини. Но тогава това някак не се отнасяше за мен. Аз възхвалявах Европа и работещата им система и отричах всичко българско. Бях убедена, че щом аз мога да печеля в добре в България, значи всеки може, стига да не го мързи, да положи усилия, да използва мозъка си, да се храни правилно и други подобни глупости. Неусетно се бях превърнала в онези досадни проповедници, които всичко могат и всичко знаят. Сещате се – от онези, на които ти се иска да им забиеш един шамар, докато говориш с тях.
Слава Богу, съдбата се намеси и бързо ме тресна на дъното. При мен Бог се появи под формата на банков кредит, на рекетиращи ме институции и на абсолютната невъзможност да се защитя. Изведнъж думите - при вас животът не струва нищо - се оказаха моята реалност. Винаги съм знаела колко струва животът на пенсионерите, на обикновените работници, на работещите – бедни и на всички, които зимата са изправени пред избора дали да пестят от ток или храна. Нo аз? Аз осигурявах работа, плащах високи данъци, имах поддържан маникюр, колекция от скъпи обувки, закусвах чия с тинтири минтири… моля ви, забийте ми един шамар.
Някой беше казал, че добрият писател знае кога да не издава. До момента имам три написани романа, които за щастие на читателите не са видели бял свят. Но „Дъното на рая” не можа да се сдържи и намери път към книжарниците. Както може би се досещате, книгата е по действителни случаи и задава епичния български въпрос - държавата ли е виновна, или хората за кочината, в която живеем? Отговорът ще ви изненада.
5 ноември, 17.30 ч., читалнята на Библиотеката