Factcheck.bg получи отказ на запитването си за информация за това кои ценности са били предадени от България на Гърция в замяна на предполагаемите останки на цар Самуил.
Въпреки че е одобрил меморандума на свое заседание, Министерски съвет отговори, че не разполага с тази информация и препрати запитването към Външно министерство.
Националният исторически музей отказа с мотива, че одобрения от Министерския съвет меморандум съдържа клауза за конфиденциалност и Гърция е против да се разкрива информацията.
На 29 септември между министрите на културата на Република България и Република Гърция беше подписан Меморандум за разбирателство за взаимното предаване за съхранение на реликви с историческа стойност. Според съобщеното от властите споразумението предвижда българската страна да получи костите на цар Самуил и в замяна ще върне на Гърция 53 (48 инвентарни номера) предмета, собственост на Националния исторически музей.
Останките, за които се предполага, че принадлежат на цар Самуил, бяха посрещнати в София с тържествена церемония на 3 октомври 2026 г. и положени в църквата Св. София.
Около предметите върнати на Гърция обаче се разрази спор – в протестно писмо, подписано от български учени, се твърди, че размяната нарушава българското законодателство, а част от предадените артефакти са погрешно идентифицирани. Авторите на писмото призовават да се публикува съставът на комисията, одобрила размяната на предметите, да се предостави пълния списък на предоставените артефакти, както и да се разсекретят конфиденциалните клаузи.
Текстът на меморандума не е публичен, но по думите на министъра на културата Евтим Милошев: „При всички случаи, всичко, което съдържа това споразумение и този меморандум е изнесено пред обществото и мога да заявя, че няма нито скрити договорености, нито има предпоставки за някакви очаквания. Това е едно споразумение което се отнася до точно тази размяна. Всичко, което е необходимо е споделено с обществото. […] Няма нищо, което да не е необходимо да се споделя. Като цяло това е международно споразумение и най-нормално е, всяко едно международно споразумение има правила за конфиденциалност. Но няма нещо, което тези правила ни пречи да споделим пред българското общество”, заявява той пред БНТ на 6 октомври 2026 г. Милошев уточнява, че сред предадените предмети няма такива с произход от Охрид и че няма възможност Гърция да поиска костите на цар Самуил обратно.
Factcheck.bg изпрати запитване по Закона за достъп до обществена информация до Националния исторически музей с въпроси за предоставяне на списъка с артефакти, изпратени на Република Гърция по силата на споразумението. От там отказаха достъп до информация, позовавайки се именно на конфиденциалните клаузи в документа. Според отговора на НИМ разпространяването на информацията засяга интересите на трети страни – в случая това е Република Гърция, която не желае разпространението на текста. В отговора се констатира, че: „Не са налице и основанията за надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ. Националният исторически музей отчита значимостта на въпросите, свързани с националната историческа памет и културното наследство. Основната информация за Меморандума вече е публично оповестена: одобряването му от Министерския съвет, неговият предмет и реципрочният характер на предаването за съхранение”.
Предметите предадени на Гърция не са отписани от НИМ и все още се водят собственост на България.
Същото заявление бе изпратено и до Министерския съвет, но от правителството посочиха, че не разполагат с исканата информация и препратиха за отговор към Министерството на външните работи. Този отговор буди въпроси, тъй като меморандумът е одобрен с решение на Министерския съвет и би трябвало правителството да разполага с копие в архива си.
Пред Factcheck.bg адв. Александър Кашъмов, изпълнителен директор на Програма „Достъп до информация” коментира: „Смятам, че отказът на НИМ е странен и неоснователен. Не по-малко странно е, че Министерският съвет не е запазил при себе си данни за какво се споразумява с Гърция, след като е одобрил лично споразумението. Този извод произтича от препращането по реда на чл. 32 от ЗДОИ, тъй като една институция препраща заявлението към друга, в случая Министерството на външните работи, само ако не съхранява исканите документи. Същевременно твърдението на НИМ, че сключена клауза за конфиденциалност в междудържавен договор може да е основание за отказ на достъп до обществена информация по реда на ЗДОИ, не намира опора в закона. Неоснователно е и твърдението за наличието на основание да бъдат защитавани интересите на трето лице – в случая Гръцката държава. Според съдебната практика този интерес винаги трябва да е защитен от закона, а не произволен. Съседната ни държава нито защитава търговска тайна, нито нечии лични данни или друг правнозащитен интерес. В мотивите за отказа на НИМ не става ясно какво всъщност защитава. Неоснователно се твърди също, че липсва обществен интерес от достъпа до информация. Какви артефакти, които представляват ценност по смисъла на закона, България е предала на Гърция е въпрос от висок обществен интерес. Защо българската държава се е съгласила с клауза за конфиденциалност, е също от висок обществен интерес. Той надделява над неясното и мъгляво твърдение за интерес на гръцката държава да бъде пазена в тайна истината за сделката“.
Factcheck.bg ще обжалва по съдебен ред решението за отказ на достъп до обществена информация, тъй като не е допустимо държавни органи да засекретяват важна за обществото информация чрез клаузи за конфиденциалност и да се позовават единствено на нежелание на другата страна.
