Държавата в лицето на областния управител на Габрово се обяви срещу завод за горене на боклук в павликенското село Върбовка. Законодателната власт – също, след като народният представител Богомил Петков обяви, че подкрепя гражданския протест. Това стана ясно на провелото се на 14 март събрание, организирано от „Гражданско сдружение за Севлиево“. На него се взе решение в Севлиево да започне подписка с настояване да не се допуска изграждането на логистична и складова база за каменни фракции, цех за производство на каменна вата и инсталация за горене на отпадъци (RDF) в находище „Върбовка“, община Павликени. Община Севлиево засега не е заела позиция.
Пред стотици граждани на Севлиево, дошли на събранието за създаване на инициативен комитет за събиране на подписи срещу инсинераторите на „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Вълка,
областният управител на Ралица Манолова насърчи хората.
„Моля ви да бъдем бдителни и зорки. Реагирайте за всяко нещо, което не се случва по правилния начин“, обърна се тя към севлиевци. Манолова сподели, че тя и заместника й Ивелин Стоянов са се срещнали с министъра по климатичните политики и на околната среда и водите Борислав Сандов, за да обсъдят гражданското недоволоство срещу проекта в с. Върбовка. Сандов е бил категоричен, че инвестиционното предложение не отговаря на принципите на кръговата икономика (кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците, б.ред.), на реда при управление на отпадъци и за него е наложително да има коректна експертна оценка.
Кой тогава, след като и държавата признава, че експертната оценка, която инсталацията за горене на отпадъци получи от екологичния съвет към РИОСВ Велико Търново, не е в унисон с последиците от планираното производство, разреши дори да се говори за построяването на завод за горене на отпадъци в един силно развит земеделски район?
Според инвестиционното предложение в този завод ще се изгарят по 60 тира с боклуци на ден и ще се генерира 10 тира отровна пепел ежедневно, както подчерта адвокат Христо Дишев от инициативен комитет „За Павликени“ – организацията, която постави началото на гражданското недоволство срещу инвестицията до с. Върбовка. Това е само единия от въпросите, на които трябва да се търси отговор. Другият е откъде ще дойде толкова боклук?
Пред севлиевци адвокатът обясни детайли от инвестиционното предложение и технологичния процес. Става въпрос за завод за топене на базалт и електроцентрала. Два процеса, които изискват висока температура. Производството, заложено в проекта на „Петрургия“, включва
два инсинератора за горене на боклук, които на годишна база трябва да изгарят 490 хиляди тона отпадък.
„Това е половин милиард тона отпадък“, подчерта адвокат Дишев, а в Докада за въздействие на околната среда няма и дума за произхода на толкова боклук. Логичното предположение е, че боклукът ще се внася отвън, иначе „цялото количество боклук от всичките 53 регионални системи за управление на отпадъците у нас трябва да отиват за захранване на този завод“, коментира Пенчо Пандъков. Пандъков е хидробиолог и един от двамата участници в експертния екологичен съвет към РИОСВ Велико Търново, гласувал против Доклада за въздействие на околната среда за инвестицията в с. Върбовка.
Друг въпрос е
откъде ще дойде водата за производството, след като необходимите количества са 30 литра в секунда или 2,5 млн. литра на ден.
Става въпрос за две производства, които ще работят без прекъсване 365 дни в годината. Според инвеститорите ще се събира дъждовна вода, а ако тя не стигне, ще се кара с водоноски. Извън съмнение е, че подобно обяснение е лишено от основание, защото всички сме свидетели на продължително засушаване, което с всяка следваща година става все по-сериозно, а безводието е постоянен спътник на живеещите в региона.
В България разделното събиране е на много ниско ниво и в боклука често попадат опасни отпадъци, които при горене стават токсични замърсители, снимка: Pixabay
Извън дотук изброените въпросителни няма съмнение, че бъдещият завод за горене на отадъци край с. Връбовка ще нанесе сериозни поражения върху здравето на хората, животните, земеделието и екологията в региона. При това не говорим за района на с. Върбовка, а за територия в радиус от 50 км, в която попада и община Севлиево. Пенчо Пандъков обясни какво ще се случи, когато или ако заводът заработи.
От това производство ще се отделят диоксини и флорани – устойчиви органични замърсители с много дълъг период на разграждане. Това са около 150 различни вещества, определени от Световната здравна организация като канцерогенни.
На първо място тези вещества са изключително вредни за бременните жени. Натрупват се в мазнините и водят до малформации и увреждания на плода. Освен това водят до доказан стерилитет, нанасят поражения на жлезите, има индикации, че водят и до оглупяване. „Ако заводът работи 10 години, след 20 години нашите деца ще боледуват, това ни чака“, категоричен е Пандъков.
Той даде следния пример. Ако се приеме условно, че за една година от горенето на боклук се отделят диоксини и флорани с концентрацията единица, то в почвата за същия период концентрацията ще е десет единици. След пет години това количество, натрупано в растенията, ще е 500 единици. В овцете ще е 1000, а при хората може да стигне и милион единици.
Дори само това да бе казал Пенчо Пандъков на гражданите на Севлиево, щеше да е достатъчно, за да гласуват единодушно създаването на инициативен комитет, който да организира гражданска подписка с настояване да не се допуска проектът на „Петрургия“ край с. Върбовка да заработи.
В инициативния комитет влизат Светла Георгиева – председател на „Гражданско сдружение за Севлиево, която бе избрана и за председател на комитета,
Милен Недялков – пчелар и граждански активист, Христо Гунчев – общински съветник в Севлиево, еколог и председател на Постоянната комисия по екология в Общинския съвет, Александърв Богданов – също общински съветник, член на комисията по младежки дейности и Николай Джабраилов, който се ангажира да помага технически за оформянето на подписката във вида, в който трябва да бъде внесена в институциите.
Детайлите около учредяването на инициативния комитет координира и контролира юристът Димитър Палов от "За Павликени", "за да бъдат всички действия и стъпки съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление".
Местната власт в Севлиево засега не е заявила позицията си.
В Сухиндол и Левски, където също тече подписка срещу производството в с. Върбовка кметовете вече застанаха зад гражданското недоволство. В Павликени това не се случи, след като заместник-кметът Вачева, член на експертния съвет, гласува „за“ ДОВОС и с това даде зелена светлина на горенето на тонове боклуци под прозорците на местните жители. Гражданите вече имат подкрепата на областния управител на Велико Търново, а смяната на директора на РИОСВ Велико Търново би могла да означава, че държавата следи случващото се.
Очакванията са, че следващия експертен съвет, който ще бъде свикан до края на този месец, ще гледа под лупа инвестиционното предложение и няма да допусне компромис със здравето на хората. Дотогава гражданската подписка от пет общини – Павликени, Сухиндол, Левски, Велико Търново и Севлиево, трябва да е внесена в РИОСВ.
Ако инсталацията заработи така, както е разписано в инвестиционното предложение, тя ще е с непрекъснат режим на работа - 24 часа в денонощието, 365 дни в годината. Капацитетът й е 56 тона на час или 1160 тона на денонощие и 420 хил. т годишно. С това инсталацията за горене на боклук край с. Върбовка може да се превърне в център за изгаряне на боклук в България, тъй като обемът на производство е близо два пъти по-голям от бъдещия инсинератор на София.