Историкът Георги Костов днес, по време на градското честване на Деня на народните будители в Севлиево, припомни пред ученици, учители и общественост имената на народни будители от Севлиево и севлиевския край. В знак на почит венци и цветя бяха поднесени пред паметника на хаджи Стоян Николов, създателят на първото светско училище в града.
Идеята за честване на делото на видните български книжовници, просветители и революционери възниква непосредствено след Освобждението в някои от будните градчета като Казанлък, Карлово, Копривщица и други. Първите тържества се провеждат през 1909 г. в Пловдив и през 1912 г. в София. През 1922 група интелектуалци, сред които и народният поет Иван Вазов внасят предложение в Министерския съвет за определяне Деня на покровителя на българския народ Св. Иван Рилски за всенароден ден на българските будители. През февруари 1923 г. Цар борис Трети подписва закон за въвеждането му, тъй като след двете национални катастрофи българското общество има остра нужда от духовен тласък и поддържане жива идеята за народната памет. През 1945 г. в съответствие с политиката за подмяна на ценностите празникът е отменен. Възстановен е през 1990 г. по идея на комитета "Мати Болгария".
Ивета Миленова - директор на Историческия музей в Севлиево Безспорно най-ярката личност сред народните будители на Севлиево е хаджи Стоян Николов. Роден е през 1797 г. в семейството на Никола Гюлев Градищенина. Завършва килийното училище, а после изучава обущарство. Става виден търговец, пътува често до Свищов и Габрово, като следи развитието на тези градове. През 1925 г. дарява средства за разширение на килийното училище. Вдъхновен от разкриването на Априловото школо той предлага да се последва примера на Габрово, но докато там Васил Априлов има подкрепата на Николай Палаузов и други местни патриоти, то в Севлиево Хаджи Стоян не намира такава от местните първенци и това забавя делото.
Директорът на ОУ "Стефан Пешев" Емилия Неделчева (вляво), с бившия директор на училището Диминтринка Стефанова и Ивета Миленова Хаджистояновото училище, една солидна и модерна за времето си сграда, е построено в периода 1842-1844 г. на земя на хаджи Стоян и изцяло финансирана от него. За пръв учител е поканен младият тогава Петко Рачев Славейков, който въвежда бел- ланкастърската метода с изучаване на история, аритметика, граматика, писане, пеене и гимнастика. Освен, че е просветен, хаджи Стоян е и църковен деец. Първият касиер на църквата "Св. Пророк Илия" той е един от инициаторите за нейното обновление, както и за възстановяването на Батошевския манастир. Освен недвижими имоти хаджи Стоян завещава и сумата от 10 000 гроша за издръжка на училището. Умира през 1851 г. едва на 54 години.
Хаджи Ангел Иванов е смятан за основател на българското църковно пеене. Роден е в асеноградско през 1809 г. В Йерусалим севлиевски първенци го чуват как пее и запленени от неговия глас го канят да дойде в Севлиево. Тук се жени за овдовялата сестра на братя Радкови, става певец в църквата "Св. Пророк Илия" и учителства в килийното училище. По-късно се захваща с търговия, има голям успех, но се отказва от нея и се завръща към музиката. Издава в Цариград шест тома с църковна музика, голяма част от които е негова авторска. Баща е на първия градоначалник на Севлиево Иванчо Хаджиангелов и секретаря на Революционния комитет Сава Хаджиангелов. Дядо е на поетесата Мара Белчева, която наследява от него по-особената чувствителност и стремеж към духовното. Умира през 1880 г. разорен и неоценен от своите съвременници.
Кметът Иван Иванов и председателят на Общинския съвет Явор Памукчиев отдадоха почит пред делото на народните будители от Севлиево Свещеник Ненчо Несторов е роден в 1820 г. в Севлиево, родът му е от с. Млечево. Учи в килийното Хаджистояново училище, след което учителства в плевенско по препоръка на Петко Р. Славейков. Ръкоположен е за свещеник. Около десет години работи, за да осъществи начинанието на живота си - превод на Светото Евангелие на новобългарски език. За да го отпечата, получава пари от дарители, но и сключва голям заем. Разпространява Евангелието далеч от родния град, като пътува чак до Македония. Той е първият севлиевец, който купува печатарска машина и открива печатница. Разболява се и отива на лечение, а когато се връща заварва машината си продадена и съсипан от това поп Ненчо умира през 1890 г.
Граждани оставиха цветя пред бюста на Хаджи Стоян Свещеник Марин Софрониев е роден в Ловеч, но се задомява тук. Въвежда редица новости в образованието като класната форма, единайсетмесечната учебна година, годишните публични изпити. По негова инициатива през 1858-59 година е организирано редовно девическо образование, а през 1860 г. организира и първото честване на Светите братя Кирил и Методий в Севлиево. Притежава най-голямата библиотека в Севлиево, наброяваща над 180 тома. Еднн от основателите е на Революционния кометет по заръка на Апостола. Въпреки, че не е пряк участник в борбата, той е арестуван, лежи в Търновския затвор, където се разболява тежко и това води до преждевременната му кончина.
Стефан Иванов Пешев е роден в Севлиево на 2 ноември 1854 г. Завършва Хаджистояновото училище, но жаждата му за знания го кара да се самообразова. Заедно с бъдещия ген. Никола Генев издава сатиричните листове "Гайда" и "Тъпан", редовно изпраща дописки до цариградските вестници, критикувайки своеволията на местната власт. През 1875 г. е избран за председател на Читалището, наследявайки Георги Драгошинов, а в края на годината и за председател на революционния комитет. Обикаля селата, за да събира средства за купуване на оръжие. Обесен е на площада в Севлиево заедно със своя близък приятел и съратник Йонко Карагьозов.