“Никак не е шега работа. В Украйна вече мобилизират 60-годишни, и ги влачат с белезници. Че избиха останалите. Трябва вносно пушечно месо…”
“Айде, започва лека-полека. В Украйна свършиха мъжете, почват от Полша, Румъния, България ще включат в месомелачката”
“Каква защита? Аз синове за пушечно месо НЯМАМ!!!”
Още в първите дни на руската инвазия в Украйна сред българските потребители онлайн започнаха да се разпространяват неверни и подвеждащи твърдения, свързани с уж готвена мобилизация в страната.
Министерството на отбраната (МО) неведнъж опроверга слуховете за предстояща мобилизация на цивилни мъже в България. Това обаче не възпрепятства разпространяването на дезинформация по темата и до днес.
Указ на президента от февруари 2023 г. е един от най-скорошните поводи за възобновяване на темата за мобилизацията в онлайн пространството. В коментари под публикации се разпространява скрийншот от Указ 34 за 2023 г. с измененията в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Промените са свързани с регулацията на изпращането на български военнослужещи в международни военни и отбранителни мисии във и извън страната. Всички мотиви за измененията могат да бъдат видяни на сайта на Народното събрание.
Законопроектът е приет на 1 февруари от 48-ия парламент със 127 гласа „за“, 1 „против“ и 18 „въздържал се“.
Няма основания да се смята, че тези промени са предвестник на бъдеща мобилизация в страната или на изпращането на български войници в Украйна, каквито твърдения изказват потребители в онлайн пространството.
Всъщност мобилизация в България може да бъде обявена само и единствено с решение на Народното събрание и с указ на президента.
Българската армия е професионална, а задължителната военна служба е отменена през 2008 г. Въоръжените сили на страната разполагат с военен резерв и военен запас.
Записването във военния резерв става доброволно, като след записването се преминава през военно обучение. Тези български граждани получават по една месечна заплата годишно и нямат право да откажат повикване за обучения или мисии. Когато бъдат извикани, за този период те получават възнаграждение като на професионален войник.
Във военния запас попадат онези български граждани, преминали през наборна служба преди отмяната ѝ, бивши професионални войници, преминалите доброволно военно обучение и граждани със специфични професии.
Централното военно окръжие и неговите структури из страната извършват актуализиране на базата данни за хората от резерва и запаса, които се водят на военен отчет. За тази цел се изпраща повиквателна заповед. След получаване ѝ гражданите трябва да се явят в съответното военно поделение и да предоставят необходимите актуални данни за ръст, тегло и размери на облекло и обувки. Дейността е рутинна и се извършва два пъти годишно.
Неявяването във военното окръжие след повиквателна заповед се наказва с глоба от 270 до 1000 лв. съгласно чл. 95 от Закона за резерва на Въоръжените сили на Република България.
Дезинформацията за мобилизация на цивилни беше надградена с невярното твърдение, че български войници ще се сражават в Украйна. През февруари представители на български политически партии използваха внушението, че Министерският съвет е позволил изпращането на български военнослужещи в Украйна. Factcheck.bg установи, че това е невярно.
Неверните твърдения за готвена мобилизация в България са част от обширна дезинформационна кампания, фокусирана предимно върху държавите от от Централна и Източна Европа.
Президентските избори в Чехия в началото на 2023 г. са един от последните примери за използването на “плашещата информация”. На балотажа един срещу друг се изправят Андрей Бабиш и Петр Павел. Андрей Бабиш е милиардер и бивш министър-председате на Чехия, а позицията му за войната в Украйна може да се обобщи със следните негови цитати: „Аз съм единственият, който се стреми към мир“ и „Няма да въвлека Чехия във война“. Петр Павел от друга страна е бивш генерал, служил като председател на Военния комитет на НАТО.
След първия тур на изборите сред чешките потребители в онлайн пространството започват да се разпространяват скрийншотове на СМС, за който се твърди, че е изпратен лично от кандидата Петр Павел. В съобщението той благодари за получения глас и призовава получателя да се яви в най-близкото военно поделение, за да получи нужното въоръжение за предстоящата мобилизация в Украйна. Целта на тази “атака” е да се подсилят опасенията, че изборът на един бивш натовски генерал за президент на Чехия представлява риск от въвличане на страната във войната в Украйна.
Петр Павел печели президентските избори в Чехия на балотажа.
Полша е един от основните потърпевши от руската пропаганда, включително и по темата с мнимата мобилизация. В началото на тази година е установена руска кампания, целяща да събира неправомерно данните на украинци в Полша. За осъществяването на тази цел до хората се изпращат писма и съобщения, преправени, така че да изглеждат като издадени от полски министерства и други държавни институции. Съобщенията се изпращат под претекста, че Полша създава база данни във връзка с готвена мобилизация. Станислав Зарин – правителственият пълномощен представител за сигурността на информационното пространство на Република Полша, предупреждава, че това е пореден опит на руската пропаганда за удар върху страната му.
През февруари руската телевизия „Россия 1“ разпространява невярната информация за това, че Полша мобилизира танкисти, които да се бият в Украйна за „изконно полските земи“.
Информацията бързо започва да се разпространява и на полски във Фейсбук. Представеното „доказателство“ е рекламно пано от метрото във Варшава. Проверителите на факти от Demagog установяват, че снимката е манипулирана, а полската армия не провежда мобилизация от какъвто и да е вид.
В същия период се разпространяват и други неверни твърдения за мобилизацията в Полша. В единия случай става въпрос за маргинален полски сайт, който разпространява активно проруски наративи. Там се появява информацията, че полските мъже масово бягат от страната заради започнала мобилизация на цивилни мъже. Проверителите на факти от Delfi опровергават тези твърдения. Няколко дни по-късно в руските медии продължават да се появяват новини за мобилизацията в Полша, каквато на практика не съществува.
Отново през февруари активно се препубликува съобщение в Туитър, според което украинските бежанци в Полша ще бъдат мобилизирани в родината си. Проверителите на факти от Fakefunter установяват, че тези твърдения са абсолютно неверни и са плод на руската пропаганда. Законът в Украйна не допуска мобилизирането на украинци отвъд териториите на страната.
Към настоящия момент мобилизация се провежда единствено на територията на двете страни, които са пряко въвлечени във войната – Украйна и Русия. По данни на руското военно министерство мобилизираните цивилни мъже са около 300 000, но няма независим източник, който да потвърди точния брой. От началото на 2023 г. има слухове за готвена втора мобилизация в Русия. Според украинските разузнавателни служби Москва може да мобилизира още 500 000 мъже.
Публикацията е създадена с подкрепата на Европейския съюз. Отговорността за съдържанието е изцяло на Factcheck.bg.