На 28 август през 1903 година в Севлиево се ражда Атанас Москов - деветото дете на скромно българско семейство. По това време в града вече има силна и влиятелна организация на БРСДП, като един от нейните дългогодишни ръководители, Андрея Конов, става кръстник на малкия Атанас.
Едва 13-годишен, когато всичките му братя са пратени по фронтовете на Първата световна война, младият Москов е принуден да поеме грижите за дома. В гимназията Атанас Москов става основател и председател на младежката социалдемократична група „Жан Жорес", заради което впоследствие е изключен от учебното заведение.
19-годишен записва право в Софийския университет, а по-късно заминава за Брюксел, където завършва дипломатически науки. В Брюксел той успешно съчетава работата в Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал с подготовката на докторска дисертация по международно право, която защитава през 1936 година на тема „Международната гаранция в малцинственото право“. Отказва се от стипендия и работи за да е независим.
През 1936 година Атанас Москов се завръща в София и подава оставка от Изпълнителния комитет на Социалистическия интернационал, за да се бори срещу безпартийния режим. Същата година се жени за белгийката Рене Едмонд Вилме. Рене е доктор по социална психология и философия, владее четири езика, преподава седем години в Брюкселския университет. Срещат се в Кралската библиотека, която посещават всеки ден. И двамата готвят дисертациите си. Той се влюбва от пръв поглед. „Не можех да откъсна очи от нея. Лицето й – с нежна бяла кожа, чертите й малко заострени, хубав правилен нос и сочни устни. Сини очи, високо открито чело, с опнати назад коси - руси, прихванати с тъмнокафяво полувенче. Облечена бе в черна рокля, с бяла, високо вдигната дантелена якичка и също така имаше бели дантелени маншети на дългите до китката ръкави ... Стори ми се, че пред мене е жив модел на Ван АЙК ...“ Спомени, том І).
Запознават се на операта „Персифал“ от Вагнер, в прочутия брюкселски Театър дьо ла Моне, в галерията, заемана предимно от студенти. Вижда я на опашката за билети и изпитва приятно чувство, че и тя е вагнеристка като него, щом жертва толкова много време, за да се сдобие с билет. Колебае се, но не намира кураж да я заговори. На следващия ден отива по-рано, преди представлението, защото мястото му е в средата. Столът до него е празен и светкавично му минава през ума, че може би това е нейното място, но я отхвърля като плод на непреодолимото вече желание да се запознаят. В последния момент, когато вече разпоредителите затварят вратите и лампите угасват, а в партера ръкопляскат на излизащия диригент, по реда се разнася слаб ропот. Дишайки шумно и учестено, тя сяда до него. Залива го гореща вълна. Рене поставя на коленете си обемиста партитура, после леко я разтваря и когато забелязва, че той проявява интерес, внимателно я накланя към него.
„Без да съм предполагал или мислил, съвсем спонтанно казах: „Очаквах Ви!“ „Наистина ли?“ - отговори тя между две вдишвания. В полумрака не можех да видя изражението й, но моето сърце биеше до пръсване... Така започна разговорът ни, който повече от 62 години изпълни животът ми с най-ценното, до което съм се докосвал. Защото Рене е моето най-високо постижение!”
Двамата имат един син. Изгубват го, когато той е едва 20-годишен.
Д-р Москов е един от водачите на БРСДП, която след Деветомайския преврат функционира нелегално. През 1938 година е избран за народен представители работи като такъв до 1940 г.
След 9 септември 1944 г. става редактор на вестник "Свободен народ", а две години по-късно печели изборите за народен представител, като негов противник в избирателния район е Георги Димитров. По-късно изборът е касиран от прокомунистическото мнозинство, а Москов е отстранен и от преподавателското си място по международно право в Софийския университет.
След окончателното унищожаване на опозицията, през 1949 година Атанас Москов е затворен за две години без присъда в милицията, където бива подложен на такива репресии, че според очевидци когато случайно попада в една килия с главния секретар на БРСДП Коста Лулчев цял ден не могат да се познаят, а се разпознават едва по думите и по гласа. През 1951 година е изселен в Севлиево, а малко по-късно е изпратен в концлагера Белене, където остава 2 години, през което време е принуден да копае изкопи по норма, докато в същото време съпругата му, доктор по социология, работи с мотиката в местното ТКЗС, за да издържа семейството. След завръщането му от лагера дълго време не му дават работа, докато накрая го назначават на дребна чиновническа длъжност в местната психиатрия.
На 26 ноември 1989 г. Атанас Москов и дейци на БРСДП възстановяват БСДП, като Москов става председател, а по-късно - през 1990 г. - почетен председател на партията. Отказва се от депутатско място и от всякаква политическа кариера.
След демократичните промени Атанас Москов продължава да живее в малката си къща сред нивите в Севлиево, където си отива на 28 януари 1995 г.
Въпреки преживените страдания Атанас Москов остава убеден човеколюбец и алтруист до края на живота си.
Почетен доктор е на Унивреститета за национално и световно стопанство.
Още приживе, непосредствено след 1989 година, Атанас Москов е удостоен със званието "Почетен гражданин на Севлиево".
Тогава, а и след това, малката му къщичка в края на града, посреща първите мъже на България. По-късно, след смъртта му, някои от тях се събираха на гроба му за помен. Преди години, когато социалдемократите се рояха на формации, една група с дошли за поклонение изчакваше в края на гробищния парк предишната да си тръгне, за да не се засекат на гроба му. Дано поне вътрешно са се срамували, защото д-р Москов умееше да прощава, беше смирен, мъдър и обичлив.
Днес, по повод годишнината от рождението на д-р Москов, неговият дом-музей ще посреща граждани до 13.00 часа, без вход.
използвани са текстове от Уикипедия и blog.bg