Когато преди двайсет години дойдох в Севлиево, тук никой не знаеше кой е Чавдар Мутафов. Тогава, а и по-късно, той е обичан повече извън Севлиево, каза във встъпителните си думи изследователят на Фани Попова-Мутафова и Чавдар Мутафов Катя Зографова при започване работа на днешната национална научна конференция.
Конференцията е озаглавена „Чавдар Мутафов - писател авангардист, теоретик на модернизма и архитект новатор" и участие в нея със свои доклади ще вземат доц. д-р Александра Антонова от Институт за литература – БАН, доц. д-р Надежда Цочева, от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, гл. ас- д-р Петя Абрашева от Русенски университет „Ангел Кънчев”, Ас. д-р Росица Чернокожева от Институт за литература – БАН, ас. д-р Александър Христов от Катедра „Българска литература“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ и Красимир Кавалджиев – филолог и културолог, преводач от и на френски език. С доклад участва и Катя Зографова, която е и модератор на събитието.
Изумителен авангарден белетрист и виден столичен архитект, го нарича Зографова в книга си "Възкресението на дилетанта".
Член е на литературния кръг „Стрелец“ и публикува основните си произведения между двете световни войни. Занимава се и с литературна критика и работи още като архитект, художник, редактор и др. Женен е за писателката Фани Попова-Мутафова.
През 1944 е изключен от Съюза на българските писатели с обвинение за профашистки убеждения, а през 1945 без съд и присъда е въдворен в трудов лагер. През 1946 г. е освободен и за кратко участва в редактирането на сп. „Архитектура“, а от 1947 г. до смъртта си е безработен и никакъв негов текст не е допускан до печат. Умира на 10 март 1954 г. в София.
Освен безспорните му, но за съжаление недостатъчно известни у нас качества и постижения, Мутафов е съпруг на обичаната писателка Фани Попова-Мутафова. Никой досега не се осмелил да оспори неговата ерудираност, за съжаление недобре приета у нас от новата власт след съветската окупация.
След 1944 г. той е подложен на репресии и гонения от комунистическия режим. Заедно с още 28 наши писатели е обявен за „фашист“ и е изключен от Съюза на българските писатели. Без съд и присъда е въдворен в трудов лагер, от който е освободен през 1946 г., след което взима участие в създаването на списание „Архитектура“, спряно на следващата година от народната власт. Това е и последната публична изява на талантливия българин, който до края на живота си продължава да е унижаван и тормозен.
Тя бе открита от заместник-кмета Красимира Йорданова, която пожела успех на форума.
