Сърдечно-съдовите заболявания са сред водещите причини за инвалидност и смърт в България. Кои са основните фактори за възникване на тези заболявания, кои са техните симптоми и как да ги разпознаваме? Какво трябва да правим или да не правим, за да не ставаме пациенти на кардиолозите? Какви грижи полагат специалистите от МБАЛ „Свети Иван Рилски”- Габрово, за да подпомогнат оздравителните процеси при хората със сърдечни проблеми? На тези и още други здравни въпроси отговаря д-р Тома Владимиров.
Д-р Владимиров, хората от Габрово и региона Ви познават като един от утвърдените специалисти по кардиология в нашата област. Работите в Медицински център „Свети Иван Рилски” още от самото му създаване, а от тази година сте завеждащ отделение „Вътрешни болести“ в болница „Свети Иван Рилски”. Каква е картината на сърдечно-съдовите заболявания в нашия регион?
Картината на сърдечно-съдовите заболявания в Габровски регион не е по-различна от тази в цялата страна, а и в Европа. За съжаление случаите на пациенти със сърдечно-съдов проблем нарастват ежегодно, като в европейски и световен план този вид заболявания, наред с диабета, хроничните респираторни болести и злокачествените новообразувания, придобива все по-масовхарактер. България не прави изключение, нашият регион също.
Положителното в случая е, че съвременната медицина разполага с все по-широки възможности за подобряване на прогнозата при острата исхемична болест например. Когато започнах своята практика като кардиолог, преди повече от 30 години, смъртността достигаше около 25% при пациентите в острата фаза на заболяването, а вече се свежда до около 6%. Това обаче е едната страна на въпроса. От другата страна стоят рисковите фактори и причините за повишаване на заболеваемостта, които съвсем не са малко.
Все още ли основни причини за тези заболявания са тютюнопушенето, злоупотребата с алкохол и затлъстяването например? Може би съвременният начин на живот е заличил някои от тях или пък е добавил други? Какво наблюдавате като специалист, който активно работи по реализирането на Националната програма за превенция на сърдечно-съдовите заболявания?
Сред основните причини за исхемичната болест са артериалната хипертония, захарният диабет, дислепидемията /повишени нива на холестерол/, хиподинамията, наднорменото тегло.
Понякога наричаме хиподинамията или намалената подвижност „болест на цивилизацията”, тъй като тя е проявление на физическата ни неактивност, която пък е породена от намаляването на необходимостта от физически труд – с напредването на технологиите ние успяваме с по-малко движения и физическа активност да извършим все повече дейности. Тази ограничена двигателна активност намалява силата на мускулните контракции и води до нарушени функции на тялото (мускулно-скелетна система, кръвообращение, дишане, храносмилане и т.н.). Хиподинамията тежко засяга сърдечно-съдовата система. Силата на сърдечните контракции намалява, това се отразява на съдовия тонус и на метаболизма. И докато двигателната активност подобрява обмяната на веществата, то намалената ни подвижност води до образуване на повече шлака, която се натрупва в организма, нарушават се метаболитните процеси, като във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и холестерол, съдовете се стесняват и се стига до атеросклероза.
Разбира се, рискови фактори продължават да бъдат тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол, но през последните години на първо място излизат стресът и захарният диабет, който започва да придобива епидемиологичен характер. Преди 35-40 години процентът на диабетиците варираше между 2-3 %, сега надхвърля 30%. А захарният диабет е тежък рисков фактор, свързан и с начина на живот, с начина на хранене и т.н. Стресът също се оказва пагубен за нашето сърце.
Темата за стреса е изключително обширна. Напоследък вниманието на медицинските специалисти е насочено към изследване на това как психическото ни състояние влияе на физическото. Живеем в свръхдинамично време, с трудно предвидими, но все значими промени. Какво се случва със сърцето ни, когато психиката ни е подложена на силно и продължително натоварване?
Повишава се отделянето на адреналин и норадреналин например. А високите хормонални нива водят до повишаване на кръвното налягане. Когато стресът е хроничен, организмът не може да нормализира тези нива и той надделява. Хипертонията е като невроза на кръвоносните съдове и когато имаме хроничен стрес с отрицателно емоционално натоварване, периферните артериални съдове се стесняват и остават такива. А това означава високо кръвно налягане с всичките му тежки последици върху сърцето, мозъка, артериалните съдове, бъбреците и организма като цяло. Това е и пряката връзка между хипертонията и смъртността от сърдечно-съдови заболявания. Ето защо е изключително важно да е налице правилно проведена диагностика от специалист. В областта на сърдечно-съдовите проблеми има твърде много подводни камъни в диагностицирането и назначаването на лечение трябва да се извършват от специалисти.
И още един въпрос, свързан с негативните емоции - когато преживяваме силна емоция, например дълбока тъга, казваме, че сърцето ни боли. Наистина ли боли сърцето?
Отговорът на този въпрос представлява важна част от здравната ни култура. Изразът е придобил гражданственост в своя преносен смисъл и широко се използва като знак за дълбоко емоционално преживяване. Но сърцето наистина боли. И болката може да бъде драматична. Сърцето започва да боли в резултат на натрупана шлака. Първо, само когато сме в режим на физическо натоварване. А когато тази плака стигне до 90% стеснение, боли и в режим на покой. Всеки човек, който има гръдна болка със специфична характеристика, трябва да бъде прегледан от лекар. Болката, която би трябвало да буди опасения е зад гръдната кост, в долната му третина, с разлят характер и може да се мести към основата на шията. Някои пациенти я определят като плоча, поставена върху гърдите. Тя води до усещане за изтръпване на ляво рамо и лява предмишница, до нетипично изпотяване и отпадналост. Ако до около 15 минути болката не отшуми с помощта на медикаменти, се счита за инфарктна и е необходимо постъпване в болнично заведение за изследване чрез кардиограма и назначаване на адекватно на състоянието последващо лечение. Сърцето е мускул, а когато един мускул не е кръвоснабден, той боли.
Но сърдечна болка може да се изпитва и от психически дискомфорт – тогава също се отделя голямо количество адреналин, който от една страна има токсично въздействие и от друга - води до съкращаването на сърдечния мускул, за да стигнем отново до механичния тип болка. Всъщност дали ще е физическо или психическо натоварване, ефектът върху съдовете е един и същ.
А как се отразява смяната на сезоните на хората с кардиологични проблеми? Лятото е вече към своя край, предстои да посрещнем есента.
Сезоните оказват влияние на хората с кардиологични проблеми. Летните месеци обикновено са благоприятни за сърцето. Слънчевото време и по-високите температури допринасят за по-високия калибър на съдовете и водят до естествено понижаване на кръвното налягане. Освен това през лятото се движим повече, храната е по-лека. През зимата наблюдаваме обратния процес – студено време, свиване на съдовете, обездвижване, прием на повече мазнини с последващото им затлачване в сърдечно-съдовата система и резултатът е болестни проявления с много по-голяма честота и повече хоспитализации. Ето защо през есента е желателно пациентите да преминат кардиологичен преглед, особено важен за вторичната профилактика. За да се прецизират дозите на медикаментите и техните комбинации и да се осигури кръвно налягане в нормални стойности, предвид предстоящите зимни месеци и промяната в начина на живот на пациента, в начина на хранене и т.н. Особено важно за пациенти с преживян миокарден инфаркт или мозъчно-съдов инцидент например е включването на статини - лекарства, които помагат за понижаване нивата на холестерола, тъй като обикновено през зимните месеци, поради промяна в начина на хранене, нивата на холестерола се покачват, което пък е рисков фактор за запушване на съдове.
Качествената диагностика винаги е от съществено значение за определяне на правилното лечение и за добрия изход от всеки здравословен проблем. Какви методи за диагностициране и превантивна кардиология прилагате в отделението по вътрешни болести на МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово?
В отделението по вътрешни болести постъпват пациенти със сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, дилатативни кардиопатии и различни видове исхемична болест. Ззаедно с останалите колеги ежедневно прилагаме освен клиничната диагностика с екзактен преглед от специалист по сърдечно-съдови заболявания и кардиограма, и ехокардиография, ЕКГ холтер мониториране и АН холтер мониториране. При ехокардиографията се наблюдава двуизмерен образ на миокарда в реално време и в движение. Използва се за диагностика на сърдечни кухини, сърдечна функция, клапни лезии и други. ЕКГ холтер мониторирането се прилага при нарушен сърдечен ритъм и исхемична болест на сърцето. Това е непрекъснат 24 часов запис, отразяващ промените на сърдечния ритъм в различните фази на неговата дейност. Холтер проследяването е изключително важно изследване, тъй като всички заболявания и здравословни проблеми, за които говорихме досега, водят до някакъв вид нарушаване на сърдечния ритъм, някои от които могат да бъдат с необратими последствия.
Сред най-честите проблеми на нашите пациенти е загубата на контрол над артериалната хипертония, нарушена сърдечна дейност, нестабилно RR. За пълна диагностика на тези състояния прилагаме успешно АH холтер мониториране – постоянно 24-часово проследяване нивото на артериалното налягане с малогабаритен, закрепен на тялото на пациента монитор.
Стремим се нашите пациенти да получат качествена диагностика и грижа, и да бъдат добре повлияни от лечението по време на стационарния престой в болницата.
Посъветвайте ни как да запазим сърцето си здраво по-дълго време?
Казано накратко, като спазваме профилактичните норми. Рисковите фактори са два основни вида – коригируеми и некоригируеми. И ако не можем да влияем на възрастта и на генетичното предразположение например, можем да работим върху другия вид рискови фактори, свързани с висок холестерол, висока кръвна захар, подагра, сънна апнея и др., като водим здравословен начин на живот с умерена двигателна активност, не злоупотребяваме с алкохол и тонизиращи напитки, не посягаме към тютюневите изделия, намерим своя начин да преборим стреса и се стремим да си осигуряваме приятни преживявания и емоции.
Да се смеем по-често?
Защо не? Смехът е много полезен – когато се смее, човек изпитва приятни емоции, водещи до повишено отделяне на „благоприятни” хормони, какъвто е например серотонинът, които разширяват съдовете, подобряват самочувствието и постигат обратния ефект, на този при отделянето на адреналин и допамин, за който говорихме досега.
И за да бъде контролът на риска от сърдечно-съдови заболявания наистина успешен, нека пациентите поне два пъти в годината посещават своя лекар за профилактични прегледи.
След около месец предстои Световният ден на сърцето. Как ще го отбележи МБАЛ „Свети Иван Рилски”-Габрово?
Да, 29 септември е избран от Световната кардиологична асоциация за Световен ден на сърцето. В момента планираме и работим по организирането на няколко инициативи, с които ще го отбележим и които ще обявим през септември.
Подробна информация за предстоящите здравни инициативи и за дейностите и услугите на МБАЛ „Свети Иван Рилски Габрово“ може да намерите на адрес: www.mbal-ivanrilski.com.
Д-р Тома Владимиров е завеждащ отделение „Вътрешни болести“ в МБАЛ „Свети Иван Рилски“.
Завършва висше образование в Медицински университет – Плевен през 1983 г. Започва професионалното си развитие в отделението по анестезия и интензивно отделение на МБАЛ-Габрово. Придобива специалност „Вътрешни болести”, а по-късно и „Кардиология”. Един от създателите на Медицински център „Свети Иван Рилски”-Габрово, където работи като кардиолог. Участвал в множество международни конгреси и симпозиуми. Допълнителни квалификационни курсове: Ехокардиография, ЕКГ холтер мониториране, холтер мониториране на кръвно налягане.
платена публикация