Докъде води тунелът в Габрово, който не стига доникъде?

Българската битка за европейската столица на културата през 2032 г. предстои да навлезе в решителната си фаза. В нея Габрово, подкрепен от Велико Търново, се изправя срещу амбициозния Бургас. Дори заедно двата града разполагат с близо два пъти по-малък бюджет от морския си конкурент. А и Янтра не е море и не осигурява същия туристически поток и инфраструктура.

Има ли обаче козове, на които могат да разчитат в столицата на хумора и сатирата, за да се смеят последни през 2028 г., когато ще бъде обявен победителят?

Един от тях може би се крие на най-неочакваното място – в незавършен 120-метров тунел в самия център, точно до емблематичния „Шести участък“, старата част на града. Започнат някога с идеята да изведе трафика от центъра, тунелът остава завинаги без изход. Възможно ли е обаче пътят към победа в престижната надпревара да преминава точно през това празно пространство, изкопано в хълма?

Десетилетия наред тунелът се превръща в бунище, неформално средище за младежи и място, на което не искаш да попадаш по тъмно. Преди няколко години обаче един музикант променя съдбата му и днес вече мястото е разглеждано като част от концепцията за кандидатурата за европейска столица на културата. 

  Снимка: Ния Наумова  

През 2023 г. музикантът Васил Хаджигрудев отсяда в Габрово за първото издание на „Микрофест“ – ежегоден фестивал, който се провежда в града от 2023 г. Разхожда се из града и минава покрай занемарената дупка, но в нея вижда нещо повече от това, което регистрира обикновеният минувач с просто око.

„Представях си го осветено, облагородено, представях си го по най-различни начини“, казва Хаджигрудев. Разказва за концепцията си на Росина Пенчева от арт колектива Capturing Creativity, но тя я отхвърля като нереалистична, дори налудничава. „По-скоро се засмях на идеята и казах, че няма как да стане и не можем да се справим“, спомня си артистката. 

Година по-късно Росина вече не е толкова скептична и се свързва с Васил, за да му съобщи, че щурото му хрумване може да се превърне в реалност. Тогава Фондация Optimistas, частна организация, работеща за подобряване на градската среда, вече развива проект, който цели да почисти и социализира това пространство.

Инициативата „Светлина в тунела“ се спонсорира от програма „Култура“ на Община Габрово. Благодарение на нея тунелът вече изглежда по съвсем различен начин, вдъхващ надежда за промяна. Явор Панев, архитект и съосновател на Optimistas, се гордее, че успяват да покажат, че „това място може да бъде нещо различно от сметище“, но резултатът идва след големи усилия.

Доброволци от Терапевтичен център „Св. Илия“, който помага на хората със зависимости, активно се включват в инициативата и помагат в преобразяването на съоръжението.

Снимка: Optimistas  

„Началото беше най-трудно. Имаше запушени канали, беше пълно с боклуци, изхвърлихме много камиони с отпадъци, но основен е човешкият труд“, спомня си Илко Бояджиев от терапевтичния център. По думите на Панев са насипани над 100 тона чакъл, за да се дренират дупките, и са изкарани близо 30 камиона с боклуци. Въпреки вандалски прояви и грабежи „Светлина в тунела“ завършва успешно през есента на 2024 г.

Тунелът има край, но предизвикателствата – не

Премеждията не спират дотук. Тунелът не е подходящо обезопасен, защото не е пригоден за новата си, необичайна функция. Мащабно обществено мероприятие, провеждащо се в 120-метров тунел, би изисквало няколко аварийни изхода, каквито в случая липсват. 

Снимка: София Станимирова  

Няма и осигурено електричество и вентилация. Затова главният архитект на Габрово Люция Декова разяснява водещата функция на общината в организацията на събитията: „Общината отговаря за всичко“. Местната власт е длъжна да съгласува с останалите институции, за да се следи за реда, сигурността, хигиената и снабдяването с необходимите ресурси.

Община Габрово подкрепя инициативите, те са краткосрочни и не изискват значителни грижи, но при по-големи планове биха се наложили по-сериозни инфраструктурни промени. „…Хората, които бяха там [на обсъжданията за тунела] (…), имаше такива, които продължават да смятат, че общината трябва да измисли, общината трябва да осигури“, отбелязва Декова, а приветства активното гражданско участие, за което „Светлина в тунела“ е пример, и апелира жителите да съдействат в осъществяването на желанията им.

Изоставен за едни, вдъхновение за други

Концерти, кинопрожекции, базари, изложби, игри – това са част от събитията, които тунелът е приютявал от трансформацията си досега. Поради факта, че остава незавършен, той представлява нещо като пещера без изход, което това го прави акустично интересен. Никоя обикновена зала не може да даде възможностите, които предлага един тунел.

Росен Захариев – Роко е джаз музикант, участвал в празничната програма „Да разкършим котките“, част от карнавала на Габрово. Свири в триото „Кучето в тунела“ заедно с Васил Хаджигрудев и Пиеро Епифания. „В музиката много често се използват ефекти, а в тунела успяхме без машини да създадем неповторими.“ Звукът на свиренето им се връща със закъснение, а в движение се налага да свикнат с него, даже да го използват.

От своя страна Росина Пенчева организира творчески работилници и допълнителни дейности, които да придадат нов облик на прохода. 

Боята, с която входът получава нов облик, е предоставена от местна фирма. Доброволци, приятели на Росина, преобразуват мястото, като изрисуват стените. Кабелните макари се превръщат в мебел, а бракуваните етикети за дрехи – в гирлянди, които продължават да седят и след последното събитие. Окачена е бяла завеса, функционираща както като екран за прожекции, така и като ограничител, отделящ първите 30 метра от неподсигурения участък по-навътре, който не се използва. Шарени топки висят от тавана, лампички блещукат, а отпред посетителите се отдават на четенето или на занаятите, поседнали върху дървени палети или на земята.

Снимка: Росина Пенчева  

Работилниците събуждат креативността и любопитството на присъстващите. „Той успя дори да приобщи хлапетата, които отиваха да драскат „ЦСКА“ със спрей, да речем, и ги прикани да работят с четка, каквато е класическата стенописна техника, и да нарисуват нещо свое“, разказва Пенчева за художника Крум Багелски, който използва възможността да съчетае творбите на децата в едно цяло и да ги научи на нещо ново.

Изработват се и маски, които впоследствие могат да бъдат носени и на самия карнавал – през миналото издание маските са хартиени, като Цветана Силвион води урока, а през последното Александра Камбурова – Tulipa показва килимарска техника, чрез която маските се изработват от прежда. Pop-up читалнята предоставя интересно съдържание на гостите, като по думите на организаторката естетическият усет е все по-важен в ежедневие, изпълнено с „визуален шум“ и нискокачествено съдържание. Фестивалните събития дават трибуна на алтернативното изкуство, което трудно би намерило място в музеите и галериите, а има потенциал за развитие в артистично средище, каквото е Габрово.

Именно тази различна гледна точка превръща тунела от забравен обект в пространство за срещи, изкуство и събития. 

„Не са много местата, дори в Европа, които предоставят този тип преживяване в изоставен тунел, който е на хълм, който има гледка, има история“, казва  Хаджигрудев. Въпреки трудния път музикантът вярва в своята идея, защото смята, че „цяла България има нужда от интересни места, от които хората да бъдат вдъхновени“. „Държеше ни любовта към интересната локация“, споделя той за своята мотивация. „Някои места не са забравени – просто чакат някой да разкаже за тях. Понякога най-шумните истории се крият на най-тихите места.“

Вместо да бъде част от пътна инфраструктура, тунелът се вписва в мрежа от места за култура, които дават нов облик на града, сред които са и Домът на хумора и сатирата и новият център, посветен на световния артист с габровски корени Кристо и партньорката му Жан-Клод. Тези институции са единствени по рода си в страната и правят Габрово сериозен кандидат за европейска столица на културата, който не отстъпва на Велико Търново в съвместната им кандидатура, и поставя двойката сред българските фаворити за 2032 г.