Дряново е сред общините с най-висок среден осигурителен доход в читалищата

Дряново се нарежда сред общините с най-висок среден осигурителен доход по трудов договор в читалищата – 994 лв. Въпреки, че моделът на финансиране на читалищата е един за всички и няма пряка връзка с икономиката на съответната община, нито с нейната големина, има голяма разлика в заплащането на читалищните служители в различните общини, отчита докладът „Читалищната мрежа в България – анализ през призмата на данните“ на Института за пазарна икономика (ИПИ). 

Според доклада най-висок среден осигурителен доход по трудов договор (данни от НАП, 2023 г.) има в общините Харманли (1081 лв.), Перущица (1013), Дряново (994) и Благоевград (989 лв.).

Най-нисък среден осигурителен доход по трудов договор е засечен в общините Елена (320 лв.), Лъки (362 лв.), Сухиндол (365 лв.) и Опан (478 лв.). Това са изключително ниски стойности, които могат да бъдат обяснени по няколко начина – заети голям брой служители на ниско възнаграждение, както и служители, работещи на непълен работен ден.

Парадоксът е, че читалищата в страната се финансират по единен държавен механизъм, който не отчита регионални различия, а както стана ясно икономическото развитие на общината не е фактор – Столична община например е значително назад по този показател. Тези разлики поставят въпроса как при формално еднакви правила се стига до толкова различни модели на заетост и възнаграждения в институции, които по дефиниция изпълняват сходни функции и дали това не е възможност да се отчита дейност, но само на хартия.

В читалищата в община Дряново работят 72 души, от тях 27 са на трудов договор.

В общината има 15 читалища, две от тях са в града, останалите в села на общината. През 2025 г. между тях е разпределена 550 хил. лв. субсидия. Това означава, че на човек от населението се падат приблизително 66 лв. държавно финансиране за читалища – почти три пъти над средното за страната ниво от 23 лв. на човек, посочва докладът на ИПИ.

Шейсет на сто от разходите, които читалищата правят, за са заплати, осигурителни вноски и надбавки.

Само по себе си това не доказва проблем. Малките общини често поддържат културна инфраструктура, която надхвърля чистата демография. Но когато същите данни се съчетаят с информацията за реалната дейност, картината започва да се разслоява.

„Призрачното“ читалище в с. Туркинча е илюстрация на разминаването.

За да стане ясно още малко статистика – село Туркинча има население около 30–35 души и фигурира в картата с две читалища. По данни, подавани към различни институции и обобщени от ИПИ, двете читалища имат имат десетки членове, няколко формации и клубове. На хартия кипи активен културен живот, но в средата на миналата година отчетът за дейността на едно от двете читалища не получи одобрението на Общинския съвет в Дряново, което беше прецедент до този момент.

Как и за какво отиват парите за читалищна субсидия не е нов въпрос, но той получи нова актуалност, след като преди дни Институтът за пазарна икономика (ИПИ) представи първата дигитална карта на читалищата у нас, с интегрирана база данни за щатна заетост, субсидии, дейност, сграден фонд и др. 

С публикуването на картата и графиките към нея, се оказа, че публичните отчети, които читалищата са задължени да подават към шест различни институции, всъщност не дават реална картина за тяхната дейност. Казано по друг начин, не е ясно дали парите, които държавата дава за култура, действително отиват по предназначение, тъй като е очевидно разминаването между статистическия образ и културната реалност.

Картата не обвинява – тя осветява несъответствия.

Както стана ясно малкото население на с. Туркинча не е проблем в него да има две действащи читалища – “Надежда-1925” и “Колю Фичето – 2016”. Първото има 52 членове, другото е с 60. Цифрите са от интерактивната карта на ИПИ.

Според обобщените от ИПИ данни, в читалище “Надежда-1925” до 2022 г. е имало две фолклорни формации, една вокална група е действала до 2023 г. и три клуба по изкуствата (до 2022 г.). Тези данни обаче се разминават с отчетите, които председателят на читалището представя пред Община Дряново и Общинския съвет. Според тези отчети, които за последните три години удивително си приличат, единственият постоянно действащ клуб в читалище „Надежда-1925” се казва „Трета възраст“ и в него членуват седем души, които освен на сладки приказки, плетиво и табла, се занимават с „организиране и подготовка на празници и др.“. Това пише в читалищните отчети.

В един от трите временни клуба, наречен „Фото“, пише, че членуват трима души, „които заснемат природни забележителности“. В другия временен клуб, „Шах“, ръководен от самия читалищен председател Манол Петров, представен като кандидат майстор на спорта по шах, също членуват трима души, които се занимават с „разучаване на различни системи, гамбити, игра в блиц турнир“. Не е посочено в колко турнира членовете на клуба са пробвали усвоеното, няма информация какво се случва и със заснетите природни забележителности.

Последният временен клуб е по туризъм и осемте му члена „посещават различни обекти и забележителност из района и в страната“, т.е. ходят на екскурзии, ако изобщо има такъв клуб и той не е създаден само, за да се отчитат в края на годината разходи за командировки.

Читалището има и три формации – „Болярско настроение“, „Трапезица“ и трио „Болярка“. Две от тях трябва да са танцови, едната е фолклорна, според обобщените данни на ИПИ. Те съвпадат с отчета на читалището, който общинските съветници в Дряново отказаха да приемат, което обаче не дава отговор на въпроса колко от трийсетината души население на селото участват в тях, нито имат ли изобщо концертна дейност.

Административни единици – с печат, отчет и субсидия, но без културен живот.

Така може да се обобщи присъствието на десетки читалища у нас по примера на това в с. Туркинча. Работи ли действително това читалище, попита през юни миналата година „За истината“ кметският наместник на с. Керека Йордан Дойнов, който обслужва административно и с. Туркинча. „Манол (председателят на „Надежда – 1925“, б.ред.) съм го виждал само веднъж, той в селото не се появява“. И обяснява, че заради това, че в селото има читалище само на хартия „хората си направиха второ читалище“.

Случаите като този в Туркинча не са просто местни аномалии. Те поставят въпроса дали държавата финансира културна дейност или поддържа институционално присъствие без ясни критерии за ефект. Защото за 2025 г. държавата е дала 152 млн. лв. за субсидия на читалища, в които работят 12 хил. души. само 24% от читалищните секретари са с висше образование, в почти 71% работещите не са преминали специализирано обучение, а в близо 30 на сто от читалищните библиотеки няма нови книги.

Картата на ИПИ показа, че данните вече съществуват. Въпросът е дали институциите ще ги използват, или ще продължат да финансират култура, която понякога присъства повече в таблиците, отколкото в живота на хората.

Пълният текст на доклада „Читалищната мрежа в България – анализ през призмата на данните“ е достъпен оттук.