Севлиево е една от общините в страната, в които частния сектор има превес над публичния. По данни на Института за пазарна икономика (ИПИ) през 2022 г. наетите в обществения сектор са 1978, а в частния - 12 309. Това разбира се не е изненада, тъй като малка община Севлиево не може да предложи кой знае каква заетост в публичния сектор, докато като град с развита икономика възможностите в частния сектор са значитено повече.
И докато разликата в броя наети в публичния и частния сектор в община Севлиево е значителна, то разликата в заплащането, което получават едните и другите е нищожна. Едва 100 лв. повече на месец получават работещите в частния бизнес, които по данни на ИПИ се подписват средно под 1609 лв. Работещите на "държавна" заплата за същия период са получавали средно 1508 лв. месечно.
По средна заплата в частния сектор Севлиево, въпреки силно развитата си икономика, остава назад от общините- първенци по средна заплата, при това тук не се прави разделение между обществен и частен сектор.
През 2022 г. най-високите средни брутни месечни заплати в обществения сектор са в енергийните центрове Козлодуй (3608 лв.) и Раднево (2713 лв.) и Гълъбово (2266 лв.), отчитат от Института за пазарна икономика. Благодарение на силната за енергетиката година в тези общини се наблюдава значителен ръст спрямо 2021 г. В столицата, където е концентрирана по-голямата част от държавната администрация средната заплата в обществения сектор достига 2199 лв. на месец. В останалите общини месечните заплати в обществения сектор са под 2 хиляди лева, като относително високи са те в областните центрове – Пловдив, Варна, Бургас, Ямбол, Велико Търново. Прави впечатление също, че при „държавните“ заплати се наблюдават относително по-малки разлики между отделните региони на страната – общини с под хиляда лева месечно например вече няма, а най-ниското заплащане е било в Трекляно (1020 лв.). Причина за това е централизираното определяне на равнището на възнагражденията в значителна част от публичната сфера, което в общия случай не отчита регионалните различия в икономическото развитие и състоянието на пазара на труда.
Очаквано при заплатите в частния сектор има по-чувствително разслоение, отчитат от ИПИ. Лидер тук е Кнежа с 3575 лв. месечно възнаграждение, в резултат на много доброто представяне на производството на растителни масла, подкрепено от високите цени на международните пазари и силния износ. На второ място е индустриалният център Пирдоп (2655 лв.), следван от столицата (2538 лв.), Девня (2291 лв.), Гълъбово (2256 лв.) и Панагюрище (2131 лв.), а в топ 10 влизат и други водещи индустриални общини като Божурище и Куклен. Важно е да отбележим обаче, че данните за Мирково и Челопеч са конфиденциални, а те почти сигурно биха били сред лидерите. Формират се ясно видими клъстери с високи заплати около София, Пловдив, Габрово, Варна. С под хиляда лева средно брутно месечно остават 101 общини – значителен спад спрямо 150 година по-рано – а в Якоруда и Сърница частният сектор плаща на наетите средно под 600 лева.
Увеличаващата се преднина на публичния сектор в заетостта и заплатите в много местни икономики има значителни последствия за потенциала за растеж и бъдеща траектория на развитие. Най-важната е, че почти навсякъде в общия случай работата за държавата – било то в училище, в общината или пък в полицията – е по-привлекателна от тази в частния сектор, което директно спъва неговото развитие и новите инвестиции, извеждат като заключение авторите на проучването.
Цялото проучване може да прочетете оттук.