"Казвам се Сава. Син съм на Ирина Колбасова и Милчо Христов. С брат ми Игор имахме късмета да се родим при добри, честни, образовани и работливи хора. За мен е чест и дълг, че мога да продължа работата на майка ми. Обещах й, че ще се грижа за семейството, за дома и за галерията с цялото си сърце. Само времето ще покаже дали съм достоен заместник".
Така започна изповедта на Сава Христов, синът на Ирина Колбасова и от една година управител на галерия "Видима" на вчерашното откриване на изложбата "Лъч светлина" в памет на Ирина.
Сава Христов и Любен Генов - председател на СБХ, фотограф: Деяна Денева
"Майка ми е родена на 6-ти август, 1961 г. в Санкт-Петербург, тогава Ленинград. Зодия Лъв с асцендент Слънце. По това време по-голяма част от Петербург е все още в развалини, и се възстановява от 3-годишната обсада на фашистите. Тя е от добро, но бедно семейство. Единственото, което могат да й дадат нейните родители са знания. Още преди да тръгне на училище тя познава музеите, галериите и дворците в града. Оттам учи за руската култура и за световното изкуство. Още в гимназиалните курсове се ориентира към сферата на изкуствата. През 1985 г. завършва художествена академия „Иля Репин“ с отличие, специалност „История на изкуствата“. През целия период на своето следване тя работи паралелно в научния отдел на Ермитажа – един от най-големите и богати музеи-дворци в света.
Един ден среща баща ми, пламва любовта. Попада в Севлиево, град който е по-малък от квартал на Петербург. Няма приятели, не знае език. Започва да учи за България, за историята, за изкуството по нашите земи. Годината е 1986 – още в годината, когато пристига в България печели конкурс по изкуствознание на български език към Българската Академия Науките и е назначена на работа в „Дома на хумора и сатирата“ в Габрово. След това се появявам аз, после брат ми. Няколко години Ирина търси своето място под слънцето, в период, в който културата е просто „последната една минута“ от емисията новини. Докато един ден не получава покана от тогавашния директор на "Идеал Стандарт - Видима" Васил Кънев – в началото да открива изложби, а по-късно и да оглави лично новосъздадената галерия в града. От там нататък всеки един от вас е част от 20-годишната история на галерията", разказа Сава пред препълнената зала на галерията на последния етаж на тренинг центъра на "Идеал Стандарт-Видима", бившия РУМ.
Художници от цяла България дариха картини за фонд "Ирина" и дойдоха в Севлиево, за да отдадат почит на Ирина Колбасова, фотограф: Деяна Денева
Сава разголи душата си по един много истински начин, както се случва, когато човек говори със сърцето си. А изложбата е наречена "Лъч светлина" и в нея на едно място могат да се видят най-добрите картини, рисувани от български художници.
Откриването на изложбата бе емоционално не само, защото Ирина присъства като спомен, но и защото бе оповестено създаването на фонд "Ирина" към галерия "Видима". Фондът съдържа 35 картини на най-големите имена в родното изобразително изкуство, всички дарени специално за фонда. А картините...картините трябва да се видят. Те са на Антон Антонов, Ивайло Мирчев, Станислав Памукчиев, Ненчо Русев, Румяна Русинова, Любен Генов, Николай Панайотов, Лариса Илиева, Снежана Велчева, Стели Грънчарова, Валентин Дончевски, Ралица Денчева, Игната Василева и др. Някои от платната са били излагани в галерия "Видима" при гостувания на авторите в Севлиево със свои изложби, други са рисувани специално за изложбата в памет на Ирина. Като портретът й, който "посреща" още с влизането в залата.
Художниците, които подредиха изложбата "Лъч светлина" - приятели на Ирина, на галерия "Видима" и Севлиево, фотограф: Деяна Денева
"Ирина, обичаше живота. Обичаше морето, облаците. Обичаше пътешествията. Обичаше цветята! Обичаше интелигентния разговор. Обичаше да се разхожда сама. Търсеше и намираше красотата. Родена и израснала в Петербург, тя носеше аристократизма в кръвта си. Тридесет години в малкия град, тя никога не работеше на дребно. Мечтите винаги бяха по-големи от възможностите, но единствен компромис бяха по-добрите решения. Липсата на информация и интернет бяха нейното предимство да запознава публиката лице в лице с авторите. Липсваха компютри, телефони, офиси, дори закачалката за дрехи беше само един пирон на вратата. Майка ми имаше достойнство и самочувствие, подплатени със знания и опит. Ползваше се с авторитет сред колеги и специалисти", разказа Сава Христов.
"Последните години от нейния живот бяха посветени и на научна дейност. Тя разработваше дисертация на тема „Медалиерно изкуство – медалите от Освобождението до днес”, една тема, която е много обширна и още никой не беше разработвал. Според специалисти стойността на този труд е достоен за самостоятелна книга и се надявам, че съвсем скоро ще я държим в ръцете си. За това искам да благодаря и на всички хора от Нов Български Университет, които работят по нейното завършване и издаване".
Ирина Колбасова остави дебела диря в българското изобразително изкуство. Но тя остави следа и в сърцата на стотици, които обичат красивото във всичките му форми. Разтварям паметната книга, в която са писали дошлите да се сбогуват с нея преди една година. Тръпки полазват по гърба ми. Толкова много обич и уважение към един човек. Избирам една страница, която в няколко думи описва Ирина Колбасова: "Нямам друга боя. Само синя. Но ми стига за море и небе".
Изложбата е организирана от галерия "Видима" с подкрепата на "Идеал Стандарт-Видима" и Съюза на българските художници". Изложбата ще бъде отворена за посетители всеки четвъртък от 12.00 ч. до 15.00 ч. от 24 януари до 28 февруари т.г.
автор: Емилия Димитрова