Преди 38 години, на 24 ноември 1966 г., става една от най-големите катастрофи в историята на българската гражданска авиация. Самолетът Ил-18 на българската държавна авиокомпания ТАБСО по линията София-Берлин излита след междинно кацане в Будапеща. Следващата спирка е Прага. Заради лошото време в чешката столица се налага машината да се приземи в Братислава. Самолетът излита оттам след три часа и половина престой. Но само след няколко минути, на 8 километра от летището, той се забива във връх Сакра. Загиват всичките 82 души на борда - 74 пътници и осем-членният екипаж.
Между жертвите е знаменитата оперна певица Катя Попова, чието име сега носи един музикален фестивал. Поетът Павел Матев й посвещава стихотворение - "Сън ли си, или те има", което придобива голяма популярност като текст на шлагер на Лили Иванова. Освен Катя Попова при катастрофата загива и друга видна личност - посланикът ни в ГДР ген. Иван Бъчваров, бивш началник на Генералния щаб на армията. С този полет Бъчваров се връща от IХ конгрес на БКП в мисията ни в Берлин. Генералът загива четири дни преди да навърши 54 години.
Комисията по разследването на катастрофата на два пъти публикува съобщения в българските вестници, че не изключва нито една причина. Това дава повод за слухове, които отричат официалната версия за нещастен случай.
Кой е Иван Бъчваров? Бъчваров е влиятелен човек в компартията, бивш партизанин. В продължение на десет години - от 1950-а до 1960 г. е началник на Генералния щаб на армията. По-дълго от него на този пост е останал само бившият вицепрезидент ген. Атанас Семерджиев. След това генерал-полковник Бъчваров е назначен за първи зам.-министър на отбраната, а през 1962 г. - за завеждащ военноадминистративния отдел на ЦК на БКП, което му дава възможност за контрол върху силовите ведомства - армията и МВР. Но генералът влиза в конфликт с партийния лидер Тодор Живков, който по онова време е и премиер на страната. На пленум на ЦК през декември 1964 г. Бъчваров предлага да се смени Живков, който според него нямал необходимите качества за тези постове.
Журналистът Борис Темков, свидетел и участник в тези събития, твърди, че след острата критика на Бъчваров срещу Живков вицепремиерът Митко Григоров провежда на четири очи разговор с генерала, изобилстващ с остри реплики от двете страни. Държавна сигурност започва да следи генерала. Един ден, като тръгва на излет със свой съмишленик из Витоша, той забелязва някакъв мъж да ги дебне иззад шубраците. Залавят го и го разпитват. Мъжът се оказва цивилен служител от контраразузнаването.
Бъчваров е влиятелна личност с много поддръжници в партийните редици и в ЦК. Друга опозиционна групировка се събира около началника на Главното управление на водите към Министерския съвет Иван Тодоров, също бивш партизанин с псевдонима Горуня. Той подготвя военен преврат срещу Живков, като използва старите си приятели от отряд "Гаврил Генов" сред военните - началника на кабинета на военния министър полковник Иван Велчев и коменданта на софийския гарнизон генерал Цвятко Анев.
Заговорниците се опитват чрез Иван Велчев да установят връзка с ген. Бъчваров. Велчев се среща с полковник Цанко Цанков с партизанско име Бончук, другар на Бъчваров от Габровско-севлиевския партизански отряд. Бъчваров решава, че това е провокация, подготвена от Тодор Живков, за да има повод да се разправи с него. По негово настояване Цанков решава да напише протестно писмо до Политбюро на ЦК на БКП.
Групата на Горуня е арестувана през април 1965 г. и участниците в нея са осъдени на различни срокове затвор. Между подсъдимите е и журналистът Борис Темков. По-късно той описва заговора на Горуня и процеса срещу него в спомени под заглавието "Аз бях заговорник".
Като се възползва от обстоятелствата, Живков успява да отстрани Бъчваров от поста му. Генералът е изпратен далеч от България - посланик в ГДР. След фаталния полет плъзват слухове, че
катастрофата не е случайна, а целта е била физическото отстраняване на ген. Бъчваров. Ако е така, излиза, че Катя Попова и още 80 души са били невинни жертви на чудовищен държавен заговор. По едно трагично съвпадение между стюардесите е и Светла Маринова, първата жена на днешния председател на БФС и БОК Иван Славков, станал по-късно зет на Тодор Живков. Така на 25 години Батето овдовява за първи път.
Темков доживява падането на Живков и през 1990 г. е реабилитиран. Той продължава да разнищва случая. Според него Недю Ганчев, бивш прокурор в Севлиево, издигнат в тогавашния Върховен съд, е натоварен да разследва трагичния инцидент край Братислава. Скоро Ганчев се отказва да води следствието, като признава пред свои приятели, че не може "да направи това, което искали от него". Малко след това прокурорът се самоубива. "Странно съвпадение на обстоятелствата - казва Темков. - На човек не му се иска да вярва във възможността за това, дотолкоз чудовищно би било такова престъпление. Дано не е вярно! Дано само си въобразявам!"
Веднага след катастрофата е назначена правителствена комисия, която да разследва обстоятелствата и причините, довели до трагедията. За неин шеф е назначен Нинко Стефанов, председател на Комитета за държавен контрол. Комисията заминава за Чехословакия и получава съвещателен глас в анкетата, извършвана от местните власти. Претърсена е площ с размери 50 на 350 метра около мястото на инцидента. Намират 74 тела, които са изпратени за идентифициране в Братислава. Разследването обаче е силно затруднено от снеговалеж, натрупал от 30 до 50 сантиметра. Освен това се оказва, че районът е радиоактивен. Официалното обяснение, публикувано на 8 декември 1964 г., е, че самолетът е превозвал йод-131 за медицински цели. Това е радиоактивен изотоп на популярното лекарство. Твърди се обаче, че пренасянето на такива материали с пътнически самолети е допустимо и че то не би могло да повлияе нито на екипажа, нито на уредите. Комисията не съобщава да е намерила черната кутия на самолета, но ревностно разпитва за здравословното състояние на пилотите и за режима им два дни преди фаталния полет. Изглежда, се търси повод вината да се хвърли върху тях. Окончателното й заключение така и не е публикувано. Според някои обяснения диспечерът в Братислава дал твърде малка височина на полета на българския самолет.
автор: Крум Благов
източник: вестник "Стандарт" от 11 декември 2004 година
