На 9 май Георги Милков беше в Севлиево, за да представи книгата си "Истории от ръчния багаж". Залата за събития на Градската библиотека, която беше организатор и домакин на преставянето съвместно с издателство "Книгомания", беше толкова препълнена, че непрекъснато се носеха допълнителни столове и вероятно в сградата не беше останал и един стол повече.
А публиката - гъсто насядали един до друг, вперили любопитни очи в Георги Милков, който действително се оказа невероятен разказвач, точно такъв, какъвто го виждаме от телевизионния екран и какъвто е в книгата си, редейки една след друга своите истории.
"Истории от ръчния багаж" се ражда при едно разчистване, когато редакцията на вестник "24 часа", в който Милков работи повече от двайсет години, се премества от Полиграфическия комбинат в нов офис. Тогава Милков отваря бюрото си и започва да вади всичко, което е прибирал вътре след всяко от пътуванията си. Така открива едни листа от кока, купени в Лима, столицата на Перу, "защото оттам няма какво друго да донесеш". Открива забравен ключ от хотелската си стая в Северна Корея и още се ужасява от това, че го е донесъл в България, "защото да се открадне нещо от Северна Корея не е шега работа", макар в случая да не става въпрос точно за кражба.
Докато вади едно след друго донесените от цял свят неща, у Георги Милков се ражда идеята да опише своите пътувания, които винаги са само с ръчен багаж, независимо къде отива и за колко дълго. Казва, че с времето е успял да пътува с това, което действително му е нужно, въпреки че този начин има своите неудобства понякога.
Както когато е трябвало да занесе светена вода на медицинските ни сестри в Либия. Сами го помолили за това и когато следващия път тръгнал за Либия, напълнил бутилка със светена вода. Всички, които пътуват знаят, че повече от 100 милилитра течности не могат да се пренасят в ръчен багаж. На летището в София това не било проблем, защото всички познавали Милков и направили компромис, особено, когато разбрали, че светената вода е за арестуваните ни медици.
Полетът обаче не бил директен и в Италия трябвало да се прекачи на друг. Там бутилката със светена вода се оказала проблем и никой от служителите на летището не искал да пусне Георги Милков с толкова течност на борда. Използвал какви ли не увещания, но нищо не помогнало. Накрая изпил повечето вода, докато в бутилката не останали сто милилитра и се качил в самолета. Казва, че след това дълго време не се е разболявал, дори хрема не го хващала.
Такива са историите от ръчния багаж на военния кореспондент и журналист Георги Милков. Увлекателни, интересни. А той ги разказва точно така - приковаващ вниманието и интереса.
Тези, които дойдоха на представянето му, си тръгнаха с автограф върху "Истории от ръчния багаж", но и с удоволствието да са били част от пътувания, които малцина могат да преживеят в един живот.