На 23 ноември от 17.30 часа в Градска библиотека Севлиево

Георги Тошев представя филма "Ламбо от София" и книгата "Стефан Данаилов. Игра на живот"

Градска библиотека Севлиево, съвместно с издателство "Книгомания", представят в Севлиево Георги Тошев - автор на книгата "Стефан Данаилов. Игра на живот" и филма за големия актьор "Ламбо от София". 

На 9 декември 2023 г. се навършват 81 години от рождението на Стефан Данаилов – Мастера, както е наричан с любов от многобройните си ученици. Те, както и неговите близки и почитатели го помнят като човек, който обича празниците, обича срещите с приятели, срещите, изпълнени с любов, човек, който излъчва и дарява топлина.

Едва ли може да се каже нещо за Стефан Данаилов, което да бъде достатъчно, защото той е от онези личности, за които англичаните са измислили приказката larger than life, по-голям от живота, казва Милен Митев, генерален директор на БНР. 

Книгата „Стефан Данаилов. Игра на живот“ от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор. За нея Георги Тошев казва: Спомените са нещо индивидуално – осъзнах го ясно, докато помагах на Стефан Данаилов да напише автобиографията си „Романът на моя живот“ (Книгомания, 2019).

Това, което той разказа за детството и любовта, за въодушевлението от успеха и за тъгата по изгубените приятелства, за болката от предателствата и за благодарността от срещите, е много по-различно от онова, което другите разказват за него – и сега, когато вече го няма. Всеки е свободен да споделя спомени, дори ако с тях ще нарани някого.

От смъртта на Ламбо минаха няколко години. Би трябвало да мога да говоря за него без емоции, но понякога не успявам. Човек е създаден, за да се вълнува, така ми казваше той. Оказа се прав.

Срещнах го отблизо към края на дните му. Време, в което човек трябва да намери нов смисъл, за да продължи. Да разбере какво все още може да му предложи животът. Стефан се надяваше животът, или някой друг да го хване за ръка и да му посочи пътя. Малко преди да си тръгне, ми завеща архива си. Какво е да разполагаш с доказателствата за един чужд живот? Бреме? Отговорност? Дълг?

Животът е като игра. Всяка възраст е предизвикателство. Успехът на младини е привилегия за избрани, старостта е самота за всички. Старостта, както казва Ингмар Бергман, е като изкачване на планина. „И колкото по-високо се изкачвате, толкова по-трудно става да вървите, но с всеки перваз пред вас се открива все по-примамлива гледка“.

Спомените на всеки човек са лични. Стефан Данаилов умееше да дава смисъл на другите. Често повтаряше, че животът е като игра на карти: дори и да не държиш козове, важното е да изиграеш правилно твоите.

Тази книга е далеч от стандартната биография. Тя не проследява хронологически фактите от живота на един забележителен актьор и човек, когото имах щастието да познавам.

Прослушвайки записите от нашите разговори, открих три думи, които Ламбо повтаряше често – любов, живот, игра. Игра на живот“ е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра. Игра на живот“ се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична история, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване.“

ЛАМБО ОТ СОФИЯ“ е филм, който показва една друга страна на Стефан Данаилов. Автор отново е журналистът Георги Тошев. 

Лентата ни връща към живота на Стефан Данаилов, но с фокус върху родната му София, където снима филмите си и прекарва време със своите близки.

Пред камерата ни застават Цветана Манева, Ирена Рейнова, и за първи път човекът, който се грижеше за Стефан Данаилов - Михаил Портарски. Изненадах се как един човек за всичките разочарования и предателства до края на живота си е помагал на другите. И това е отвъд таланта на актьора“, споделя Георги Тошев.

Ламбо от София“ е и различен поглед към личността на Данаилов. „Ние го знаем харизматичен, силен, талантлив, борбен. А в този филм го показваме и чуплив, и нерешителен като всеки един от нас. Влизаме в неговия дом, в който се е родил и в който си е отишъл. Това очертава рамката на един човешки живот.“