Девет депутати от ГЕРБ, начело с Анна Александрова, са внесли предложения за промени в Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), с които на практика го обезсмислят, слагат край на публичността на харченето на публичните средства и максимално затрудняват журналистите и граждански активните хора, които търсят информация, информира "Сега".
Промените са внесени между първо и второ четене на разглеждането на проект на Министерския съвет, с който най-сетне да бъде въведена евродиректива от 2019 г. за отворените данни и повторното използване на информацията от обществения сектор.
Отборът на ГЕРБ обаче използва случая, за да прокара мракобесни изменения. Предлага се например всеки, който иска достъп до обществена информация, вече да се идентифицира и с ЕГН, както и да трябва да доказва правен интерес или "членство в местна общност", за да получи търсената информация. Предвижда се също първичната счетоводна документация да не се смята за обществена информация. Това означава да потънат всички документи за плащания на публични средства, както и от европейски фондове.
Предложението за въвеждане на изискване да бъде посочван от заявителя неговия ЕГН е в нарушение на международните стандарти и правото на Европейския съюз. В становището си Програма "Достъп до информация" сочи, че това е световен прецедент и е сериозна крачка назад. Това е непропорционално и неоснователно събиране на лични данни, още повече, че Конституцията регламентира, че "всеки има право да търси, получава и разпространява информация". Право да търсят информация имат и чужденци, лица без гражданство, юридически лица, тоест няма как да се изисква и събира допълнителна информация за заявителя.
Нарушение на Конституцията е и идеята да се доказва правен интерес или членство в местна общност. Така, например, на един журналист от София лесно ще може да бъде отказана информация за Бургас, даде пример пред "Сега" шефът на ПДИ адвокат Александър Кашъмов.
Международните стандарти не само не предвиждат, но и забраняват да се въвежда интерес на заявителя. Такъв не се изисква дори по законите на Русия и Китай. В този смисъл е и препоръка на Съвета на Европа от 1981 г., която е взета предвид при приемането на закона през 2000 г.
Колкото до затварянето на достъпа до първичните счетоводни документи, от ПДИ казват, че това може да бъде квалифицирано единствено като опит за въвеждане на непрозрачност, неотчетност, предпоставки за корупция и нередности в разходването на публични средства.
Кои са вносителите и какво е становището на адвокат Александър Кашъмов - изпълнителен директор и ръководител на правния екип на Програма Достъп До Информация, вижте тук.