„Западът ни налага хомосексуалност и педофилия”;
„Членството в Европейския съюз (ЕС) означава приемане на еднополовите бракове”;
„Европейските ценности противоречат на традиционния морал“.
Тези послания се разпространяват агресивно от кремълската пропаганда през последните години, особено след 2013 г. И това не е случайно – те са част от продължителна и последователна пропагандна стратегия на Кремъл за износ на „хомофобски национализъм“, по сполучливото определение на журналиста Джей Лестър-Федър от изданието „БъзФийд Нюз“. Именно украинският Майдан през 2013 г. е първият задграничен тест на тази стратегия, приложена преди това срещу протестиращите в Русия и политическите опоненти на Владимир Путин през 2011 и 2012 г. Според професора от Стокхолмския университет Емил Еденборг Москва използва хомофобията като геополитическо оръжие, а в официалната руска реторика войната в Украйна се представя като едно естествено продължение на тази политика с други средства.
Еденборг описва хомофобията като част от руската „идеология на „традиционните ценности“, която изобразява правата на ЛГБТ общността като екзистенциална заплаха за нацията“. В свой анализ на "Бостън ревю" той припомня как през 2012 г. концепцията за „традиционните ценности“ се превръща в официална идеология на вътрешната и външната политика на правителството на Владимир Путин, който е притиснат до стената вследствие на масови протести и спадащ рейтинг.
Защитата на “традиционните ценности” като държавна политика
Концепцията за „традиционните ценности“ е утвърдена официално като политика на Руската федерация с указ на президента Владимир Путин през ноември 2022 г. През декември същата година с поправки във федералния закон за информацията е забранена ЛГБТ пропагандата. А през април 2023 г. Роскомнадзор публикува критериите, по които ще блокира “пропагандата в интернет на нетрадиционни сексуални отношения, педофилия и смяна на пола”.
Особен акцент се поставя върху патриотизма, службата на Отечеството, високите нравствени идеали, здравото семейство, православието. В реториката на Кремъл и лоялните на властта медии правата на ЛГБТИ+ общността, феминизмът и мултикултурализмът често са определяни не само като чужди на „руските ценности“, но и като категорична заплаха за нацията.
Във федералната стратегия за национална сигурност, публикувана през юли 2021 г., има поне 20 препратки към „традиционните ценности“ в рамките на 43 страници. В документа се казва: „Отделя се специално внимание на подкрепата на семейството, майчинството, бащинството и детството (…); отглеждането на децата и тяхното цялостно духовно, морално, интелектуално и физическо развитие (…); по-високи нива на раждаемост са необходими, за да нарасне руското население“.
През 2020 г. в руската конституция е добавена забрана на еднополовите бракове. В края на 2021 г. редица ЛГБТИ+ организации са добавени във федералния списък на „чуждестранните агенти“. ЛГБТИ+ организациите обаче не са единствени. Критично настроени към властта журналисти и изследователи, опозиционни политици и активисти за човешките права също са тормозени, заглушавани, арестувани и дори убивани от все по-авторитарния режим в Москва.
Според доклада на „Амнести Интернешънъл“ за 2022 г. представителите на ЛГБТИ+ общността в Русия са подложени на все по-голяма дискриминация и стигматизация. Проблемите се задълбочават още повече след началото на войната. Кремъл използва хомофобията като разграничителна линия между “праведната” Русия и “морално прогнилия” западен свят и така я използва като един от аргументите за незаконната си агресия срещу Украйна.
Митът за “невинната” Русия и “грешния” Запад
Историкът Тимъти Снайдър прави задълбочен анализ на Путиновата пропаганда. Той открива идейните ѝ корени близо сто години назад във времето – в творчеството на Иван Илин, определен от Снайдър като „фашистки философ“, който е реабилитиран от Владимир Путин. Илин развива идеята за богоизбраната, невинна и праведна Русия, жертва на декадентския, развратен и грешен Запад. Той поставя акцент върху хомосексуалността в образа на морално прогнилия Запад – мотив, активно използван в съвременната кремълска пропаганда. „(…) те (Западният свят – бел. ред.) се опитаха да разрушат нашите традиционни ценности и да ни наложат техните фалшиви ценности, които да ни унищожат (…)“, казва Путин през февруари 2022 г.
Митът за „божествената“ мисия на Русия в това да запази християнската цивилизация след завоя на Западния свят към материализма, секуларизма и индивидуализма може да бъде проследен дори преди Иван Илин. Още през 16-и век се появява концепцията за Русия като наследница на Римската и Византийската империи и последно убежище на православието ("Москва като третия Рим"), която заляга и в доктрината на панславизма. Идеята присъства в творбите на популярни руски романисти като Фьодор Достоевски, а руският философ Николай Бердяев “претворява идеята в забележителен синтез от марксизъм и руско православие с подчертан антизападен характер”.
Погледнато през тази призма, всичко идващо от Запад – в това число либералната демокрация, се приравнява към хомосексуалността и се интерпретира като упадъчно и деградиращо. Руският президент обича да позира пред журналисти яздейки кон, ловувайки в гората или спортувайки, понякога дори гол до кръста. По думите на Тимъти Снайдър „Путин издига мъжествеността като аргумент срещу демокрацията“.
„Гейропа“, деградация и сатанизъм
В разказа на Кремъл “хомосексуалната пропаганда” на Запада води не просто до поквара и развращение на традиционните общества, но има и съвсем конкретни и прагматични цели – да намали тяхното население и по този начин да ги отслаби и изличи.
В статия от 2012 г. бизнесменът Владимир Якунин – приближен до руския президент и последовател на идеите на Иван Илин, пише, че е неморално една „грешка на природата“ да се превръща в норма и да се позволява развитието на „социален хомосексуализъм“. Според него пропагандата на хомосексуалните отношения е стратегия на развитите западни държави за намаляването на населението в останалия свят и превръщане на човечеството в послушно стадо, управлявано от глобалния финансов елит.
През септември 2013 г., по време на Международния дискусионен клуб „Валдай“ (руската алтернатива на Световния икономически форум в Давос) Путин подчертава, че във всички европейски държави и в Русия има демографски проблем, а „еднополовите бракове не произвеждат деца“, което кореспондира с опасенията, изразени в руската стратегия за национална сигурност.
Почти десет години по-късно конспирацията за намаляването на световното население чрез “развращаване” на децата продължава да присъства в реториката на Кремъл.
“Западното общество постави децата между воденичните камъни, рекламирайки смяната на пола, легализирайки педофилията, трафика на непълнолетни, детската порнография. Поддръжниците на геноцида няма да се ограничат до кастрация и оправдаване на насилието над деца. Имат нужда от повече човешки жертви”, пише в текст на Фонда за стратегическа култура от декември 2022 г.
В контекста на заявеното от украинците желание за сближаване с ЕС, Кремъл не пести усилия да представя европейската интеграция като „легализиране на еднополовите връзки и по този начин като разпространяване на хомосексуалността“, пише Тимъти Снайдър.
През 2013 г. най-големият руски вестник „Комсомольская правда“ излиза с твърдението, че протесите на Майдана в Киев са организирани от "националисти, антисемисти, неонацисти и хомосексуалисти" . А според руския патриарх Кирил отказът на Донбас да приеме “ценностите” на Запада, включително “теста за лоялност” към Западния свят – “гей-парада”, е причината за кризата в Източна Украйна, започнала през 2014 г. Според патриарх Кирил става дума за нещо повече от политически интереси и процеси, а за “спасението на човека”.
Една от най-емблематичните думи в този тип пропаганда е „Гейропа“ – комбинация между “гей” и “Европа”.
През есента на 2013 г. Киев е осеян с плакати, които гласят „Асоциирането с ЕС означава еднополови бракове“, разказва в репортаж за "БъдФийд Нюз Джей Лестър-Федър.
Зад кампанията стои организация, наречена „Украински избор“, финансирана от Виктор Медвечук – бизнесмен, собственик на медии и бивш депутат. Смятан е за близък до Владимир Путин и дори се хвали, че руският президент е кръстник на най-малката му дъщеря. През май 2021 г. Медведчук е обвинен в държавна измяна и финансиране на тероризъм. След началото на руската инвазия в Украйна бяга от домашен арест, но малко по-късно украинските власти обявяват, че отново е задържан.
През 2013 г. хората на Медведчук организират антиевропейски протести в Киев, на които скандират „Европейските ценности са гейове, лесбийки и покваряването на малолетни“. Неговият съратник и лидер на „Украински родителски комитет“ организира акции срещу подписването на споразумението с ЕС, защото то ще доведе до разрешаване на еднополовите бракове, докато хомосексуалността стане норма, а всеки, който има друга гледна точка, ще бъде наказван. „Това се нарича хомодиктатура“, казва Скворцов.
Алексей Пушков, който през 2013 г. е председател на комисията по външна политика в руската Дума, пише в Туитър: „След освобождаването на Тимошенко (Юлия Тимошенко – бел. ред.) ЕС ще поиска от Украйна разширяване на гей-културата. И вместо паради на Победата в Киев ще се провеждат гей-паради.“
Хомофобската пропаганда често се определя като проява на “сатанистката” природа на Запада.
Още през 2010 г. кметът на Москва Юрий Лужков забранява провеждането на гей-парад в руската столица, наричайки го “сатанински акт” и определяйки хомосексуалността като “социална чума”.
В речта си пред международния дискусионен клуб „Валдай“ през септември 2013 г. Владимир Путин сравнява еднополовите партньорства със сатанизма. Според Путин се прави опит „този модел да се изнася по целия свят“. „Убеден съм, че това отваря директен път към деградация и примитивизъм, които водят до дълбока демографска и морална криза“, казва руският президент.
Когато през 2022 г. Путин обявява незаконното присъединяване на четири източноукраински области, той за пореден път говори за борбата на Русия срещу Запада и ЛГБТИ+ общността, които съвкупно определя като "чист сатанизъм".
Според пропагандата на Кремъл съществува връзка между хомосексуалността и фашизма, а Украйна е доказателство за това. През 2014 г. във Фонда за стратегическа култура е публикувана статия със заглавие “Фашизмът, хомосексуализмът и агресията като елементи на украинската политическа реалност”. “Връзката между фашизма, агресията и хомосексуализма е отдавна забелязана, и то не само от психиатрите”, пише в статията.
През 2013 г. руският телевизионен водещ и пропагандист Владимир Соловьов публикува в Туитър цитат от статия на Максим Горки от 1934 г., в която писателят използва популярна по онова време руска фраза: “Унищожете хомосексуалистите – фашизмът ще изчезне”.
Днешните руски потребители в социалните мрежи често използват израза “гей-нацизъм”, когато се обсъжда политическата ситуация в Украйна и в западните държави.
Думи като “Гейропа”, “еврогей”, “либераст”, “толераст” и пр. са разпознаваеми в антидемократичната, и антиевропейска риторика в България. Този пропаганден речник започва да прониква в българските медии още през 2013 г., но достига пика на своята популярност през 2018 г. в дебатите за приемането на Истанбулската конвенция.
Тогава се създава и налага думата “джендър” – негативно название на хора с нетрадиционна сексуална ориентация, както и на тези, които им симпатизират, а в по-широк смисъл – на правозащитниците, гражданското общество и поддръжниците на либералните ценности като цяло.
Чрез износа на „хомофобски национализъм“ Русия осъществява един много по-обхватен замисъл – да подрони устоите на европейските либерални демокрации, основани на принципите на зачитане на правата на човека и толерантността. Поради това европейските ценности се представят като фокусирани единствено върху правата на сексуалните малцинства, а ЕС е обвиняван в провеждане на “джендър пропаганда”.
Из поздравление на посланика на РФ в България Елеонора Митрофанова по случай 24 май – ден, отбелязван у нас като празник на българската просвета и култура и на славянската писменост, макар според руската посланичка да е “ден на славянската писменост и култура”:
“Известно е, че вярата и езиковата среда до голяма степен определят мирогледа на човек, неговите идеи за добро и зло, правилно и погрешно. Затова ни е лесно да се разберем – в крайна сметка, ако извадим политическата обстановка и сложността на настоящия момент, руският и българският народи продължават да говорят практически на един език.”
На тази база се гради внушението, че ЕС е морално неприемлив и разрушава традиционните ценности. А в контекста на войната на Русия срещу Украйна посланията за ценностен разлом с ЕС и традиционна близост с Русия се използват за постигането на съвсем конкретни политически цели.
