текст и снимки: Венка Петрова, с. Ловнидол
Не знаехме за този празник и не бяхме го чествали досега в село Ловнидол. Подсказаха ни от Читалището в село Сенник. Благодарим им!
Прочетохме, че те правят организация за такъв празник и прегърнахме от сърце идеята. Намерихме в Интернет информация, че 1 август е определен за Ден на градинаря през 1993 година в град Брезово от БЗНС. Но предполагам, че той се е празнувал много отдавна, още когато нашите градинари са разнасяли славата на България по цяла Европа. Всички помним от историята, че четата на Ботев се е качила на кораба Радецки като градинари, и чак до българския бряг са се преоблекли и заповядали на кораба да спре за да отидат на бой за свободна България.
При пътуванията си в чужбина намерих български семейства, потомци на градинарите от турско време от великотърновското село Стрелец, сега останали в територията на Украйна около града Мукачево. Те продължаваха да поддържат българската традиция и да сеят всички плодове и зеленчуци така като са правили това дедите им. И в Украйна и Русия на нашите чушки казват "болгарский перец" - българската чушка.
Та да се върнем на нашето тържество. Пуснахме обяви, че ще отбележим Денят на градинаря в с. Ловнидол, нагласихме награди, а не знаехме дали ще дойдат хората. Та до сега такъв празник не е правен. Разделихме категории: плодове, зеленчуци, цветя, туршии, сокове, сладка и фотоконкурс за най- красива градина.
Приятно започнаха да ни изненадват първо тези, които снимат и публикуват във Фейсбук. Дойдоха снимки както от стари участници (подобен фотоконкурс правихме за Бабин ден) така и от нови членове на групата "Ловнидол". Десет участници с много, много хубави снимки на техните градини. Да гледаш, да се ненагледаш! Продуктите от обявените категории приемахме в клуба на пенсионера, като на 1 август беше обявено приемане на продукти до 10:30 часа. Аз самата дойдох в клуба на пенсионера около 10 часа като трепетно очаквах дали има хора, кой какво е донесъл, дали хората са проявили интерес, или са останали сами със своята работа по градините. Влязох и очите ми се напълниха със сълзи - масите до стената на клуба бяха пълни от край до край, всичко беше от красиво по- красиво. А какви големи домати, дълги краставици, грозде...а какви цветя! Донесени бяха даже цели саксии. Очите ти не могат да се отделят.
Избрахме комисия: Цоньо Митев, Марин Илиев и Стойка Минкова. И знам, че те бяха много затруднени да определят победителите в отделните категории. Ходеха напред, назад около масите, шушукаха си, теглеха домати, мериха тикви и краставици… умуваха. Пак се връщаха….и накрая все пак оповестиха: тук всички сме победители. Та градините, това са нашите сърца, нашите души, нашата връзка с природата, нашите радости и нашите грижи. Те са тези, които ни доближават до Майката Земя!
Но все пак наградите трябваше да бъдат раздадени. Ето и призьорите в отделните категории:
В категория зеленчуци призьор е Иванка Стойнова за нейния пипер.
При плодовете - Мария Дамянова за ябълките и Цонка Симеоноваза гроздето;
В категорията на цветята призйт бе връчен на Кера Цвяткова за хибискуса и стрептокарпус (е не е толкова сложно, цветето със сините цветчета);
Туршии: Пенка Маринова за чушлетата в буркани;
Сокове, нектари, сиропи - Венка Петрова – за студен чай от лавандула;
Сладка, конфитюри, мед - Хубан Трифонов за меда и Тодорка Михова за конфитюри със знак на качеството;
За най-добра аранжировка на плодове и зеленчуци наградата получи Красимира Недялкова;
За най-красива градина по фотоконкурса- Паулине Левене.
И след като наградихме победителите, решихме, че това, което е донесено трябва да се изяде на място. Поръчахме буца сирене, няколко хляба, нарязахме доматите, чушките, разкъсахме гроздето. Много приятно ни изненада Тодорка Михова, която тихомълком беше опекла пита и направила сладкиш с ябълки. Така със сладката домашна питка доматът, произведен в градините на с. Ловнидол стана още по-вкусен.
И докато по масите участниците и гостите закусваха с питка, домат, опитваха сиропите, че и малко ракийка имаше, на средата на клуба се изправи нашата известна вече и по града рецитаторка Баба Пенка Маринова. Та тя ни издекламира едно стихотворение "За зеленчуците"- как всичко получаваме от чужбина, всичко това, което расте и в нашата градина. Може да е от чужбина, може да има витамини, но то никога не може да бъде сладко, колкото са сладки плодовете, които сами отглеждаме. И певицата ни Цветана Караколева импровизирано подкара "Катерино, моме, хубава", та стана седянка за като в приказките. И ето, че Баба Пенка Маринова не се стърпя, още едно стихотоврение подкара и пак по темата "Докъде я докарахме..."
Удари часът за затваряне на пенсионерския клуб, но на хората като, че ли не им се тръгваше! Раздумка имаше, хапване имаше. Та и дъждът помогна, защото в градините сега не може и да се влезе за работа. Остана само да се радваме на това, което ни е подарила природата и да чакаме Слънцето да огрее нашите градинки, оцелели или не след толкова дъжд, вятър, че и градушка. Но все пак на масите в Клуба на пенсионера имаше много, много продукти. Значи тя, Майката Природа не ни оставя гладни. И ни чака отново с мотичките, пръскачките…. Да се борим за нейните дарове.