През 2011 г. се ражда идеята в Севлиево да бъде вдигнат паметник на ген. Никола Генев. Сформиран е организационен комитет, чийто почетен председател е покойният вече проф. Божидар Димитров. Шест години по-късно с решение на Общинския съвет се дава съгласие за изработването и поставянето на паметника в края на улицата, която носи името на славния генерал. През есента на 2023 г. паметникът е открит и пред него граждани, военни и ученици отдадоха почит на генерала, останал в историята като освободителят на Източните Родопи.
Автор на скулптурно-архитектурния проект за паметника са скулпторът Борис Борисов и арх. Пламен Цанев. Борис Борисов в съавторство с Константин Константинов и Деян Тодоров, извайват и отливат бронзовия бюст.
Паметникът се намира в началото на едноименната улица, но е и част от пешеходната улица на Севлиево, като по този начин ликът и името на ген. Генев са достъпни за жителите на Севлиево и гостите на града.
Никола Генев е роден на 18 януари 1856 г. в Севлиево, в една от къщите на улицата, която днес носи неговото име.
Семейството е сравнително заможно, но бащата се разболява тежко, а майката трудно изхранва четирите си деца.
Първоначално малкият Никола учи в местното училище, където проявява голяма любознателност и се изявява като много добър ученик. От малък се сблъсква с гнета на османските поробители - заради неприлична дума, казана на турчин, е набит от него толкова жестоко, че дори изпада в безсъзнание. „Оттогава – пише той – се зароди у мен омраза изобщо към турците“. (източник: desant.net).
Военни отдават почит на ген. Генев, снимка: Община Севлиево
След като завършва класното училище в Севлиево възнамерява да продължи образованието си в Априловската гимназия в Габрово, но бедността, в която се намира семейството му, го отвежда в шивашката работилница на чичо му, където става чирак. Младежът обаче продължава да се самообразова, трупайки знания чрез прочита на много книги от всякакво естество. Именно по това време той прегръща революционните идеи на Левски и Ботев.
През 1871 г. Никола Генев е поканен от севлиевската община да стане учител в местното училище, тъй като се откроява със своята висока култура и начетеност. Тук негов неразделен другар става Стефан Пешев - бъдещият председател на революционния комитет в града. Двамата започват да издават два нелегални ръкописни вестника „Гайда“ и „Тъпан“, в които, както по-късно споделя Генев, критикуват и осмиват турското правителството и продажните български чорбаджии.
Когато се основава революционният комитет в Севлиево, младият учител е привлечен в него и взема дейно участие в подготовката за въстание.
След като бунта избухва преждевременно, той е арестуван от турските власти като заподозрян и е подложен на разпити и мъчения. Тъй като се държи твърдо и не издава никого и нищо, е освободен през юли 1876 г. поради недоказаност на вина.
След като излиза от тъмницата, младежът се свързва с оцелелите севлиевски комити и с тяхна помощ се озовава в Румъния. През есента на 1876 г. той е вече в Одеса, където се записва като доброволец в руската армия. Тук започва да се подготвя да постъпи в руско военно училище, но вместо това се влива в редовете на формиращото се българско опълчение, като е зачислен във Втора рота на Трета опълченска дружина.
Когато обаче избухва Руско-турската война, Генев се разболява от тиф и пропуска първите месеци от военните действия. Връща се в частта си по време на Шипченската епопея, където проявява завидни смелост и героизъм. Младият опълченец участва в боевете при Шейново, сражавайки се самоотвержено с турците.
След отстъплението на османските части, в Котленско остават башибозушки отряди, които започват да тормозят населението. Трета опълченска дружина, в която е Никола Генев, получава заповед да ги разгроми, като в боевете с башбозушките банди той отново проявява голяма храброст и находчивост, за което е отличен с Георгиевски орден „За храброст“- 4 степен, а командването на дружината решава да бъде изпратен да завърши офицерски курсове.
Граждани почетоха паметта на ген. Никола Генев и оставиха цветя пред новооткрития паметник в Севлиево, снимка: Община Севлиево
Севлиевският опълченец е един от първите български офицери, завършили софийското военно училище.
След като е произведен в чин подпоручик, той пожелава да служи в своята Трета дружина, разположена на гарнизон в Радомир. В нея младият офицер остава до 1883 г., когато е изпратен в Петербург и е зачислен като слушател в Офицерската стрелкова школа. Когато приключва с обучението си и се завръща в България, младият офицер е назначен за командир на Трета дружина в Трети Струмски полк. Тук го заварва Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Капитанът от Севлиево го приветства и е готов да го защитава.
През 1904 г. е произведен в чин генерал, но тъй като не одобрява политиката на Фердинанд, подава оставка и минава в запаса. След като напуска армията Никола Генев се отдава на журналистическа дейност, пишейки статии главно за военния печат у нас. Същевременно започва работа по „История на Българското опълчение“ и пише спомени за Априлското въстание и Руско-турската война от 1877-1878 г.
Когато избухва Балканската война, севлиевският генерал е мобилизиран и назначен за командир на формиращото се Македоно-одринско опълчение, а наскоро след това и за командващ на Родопския отряд, в който е включено и опълчението.
Генералът не губи време и веднага, след като заема поста си, издава заповед отрядът да настъпи в Беломорска Тракия, като на 8 ноември 1912 г. частите под негово командване освобождават Гюмюрджина, а след това разбиват войските на Явер паша и го пленяват. В тези епични боеве загива синът на военноначалника, Никифор Генев, но той с нищо не издава дълбоката си мъка и продължава да ръководи умело сраженията.
След извършения от турците десант при Шаркьой генерал Генев насочва към десанта Първа и Втора опълченски бригади, които след тежки боеве разгромяват турските войски. Победата при Шаркьой е дело на Македоно-одринското опълчение и на неговия самоотвержен командир, като тя е извоювана с минимални жертви от българска страна и с големи загуби за противника.
По време на Междусъюзническата война през 1913 г. видният български генерал умело води Македоно-одринското опълчение на бой, като извоюва редица победи при Емирица, Султантепе, Пашаджиково, Дулица, Каменица, Говедарник и др. Когато войната завършва с унизителния за България Букурещки мирь Никола Генев много тежко преживява националната катастрофа.
Ученици от клуб "Съхрани българското" в ПГМЕТ "Ген. Иван Бъчваров" дойдоха за откриването на паметника, снимка: Община Севлиево
При разпускането на опълчението, опълченците го вдигат на ръце и не искат да се разделят с него, а българите от Гюмюрджина идват да го увещават да се кандидатира за депутат от този район.
Избирането му е сигурно, защото авторитетът му сред населението е голям, но генералът отказва: „Не искам да вляза в един парламент, който ще бъде оръдие на цар Фердинанд“.
В навечерието на Първата световна война група български общественици подписват писмо срещу българския монарх във връзка с водената от него авантюристична политика, като между тях е и генерал Никола Генев. Заради тази негова постъпка Дворецът отменя мобилизационното му назначение във връзка с влизането на България във войната.
Видният военноначалник посреща с покруса Втората национална катастрофа. Тя е страшен удар за него и той много трудно и болезнено го преживява. В края на живота си генералът изказва становище за това каква трябва да е войската ни: „Армията трябва да бъде силна, ако не по численост, то по борчески дух“.
С разклатено здраве и след продължително боледуване генерал Никола Генев умира на 12 април 1934 г. в София, на 78-годишна възраст. След поклонението пред тленните му останки членове на Македоно-одринското дружество, чийто дългогодишен председател е бил, понасят ковчега му на ръце.
На погребението присъстват и малцината останали живи опълченци от Руско-турската война. Със свалени калпаци те крачат бавно, а от очите на мнозина текат сълзи, тъй като дълги години севлиевският генерал е бил председател и на Опълченското дружество.
Заради проявената смелост и отлични тактически умения, той остава завинаги в българската военна история с прозвището „Освободителят на Източните Родопи“.
Кметът на Севлиево - родния град на славният български генерал, отдаде почит, снимка: Община Севлиево
“Макар все по-често с надежда да сме вторачваме в неясното утре, аз съм дълбоко убеден, че въженият мост над настоящето тръгва от вчера. Ето защо паметникът на ген. Никола Генев, който откриваме на улицата, която носи неговото славно име, е не просто още едно признание за величавия подвиг на хората в този край, но и още един, пореден, опит да укрепим връзката между различни епохи и времеви линии. Наш дълг е да помним героите си, да разказваме за тях на децата си, за да ги учим да почитат и съхраняват културно-историческото ни наследство. Защото народ, който не помни миналото си - няма бъдеще” каза кметът на Севлиево Иван Иванов преди да се поклони пред паметника.
В текста са ползвани исторически данни от "Патриотичен десант".