Доц. Росен Калпачки е един от водещите невролози у нас. Ръководител е на Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ в София, през която преминава значителна част от хората с неврологични заболявания у нас. Как се отрази пандемията от COVID-19 на пациентите, наложи ли се на лекарите да се борят с изненади и още ли е важно да се ваксинираме, отговаря лекарят в интервю за кампанията "+мен".
Как влияе коронавирусът SARS-CoV-2 на нервната система на здравия човек? Колко често и до какви неврологични нарушения може да доведе? Доколко сериозни могат да бъдат тези нарушения и кога отшумяват?
Над 2-годишният опит с пандемията – наш и световен, и това, което знаем от колегите и научната литература, показват, че след белия дроб най-засегната от SARS-CoV-2 е нервната система. Голяма част от засегнатите пациенти, които не стигат до болница и до развитие на някакви неврологични заболявания, дълго време след преболедуване на COVID-19 имат неврологични оплаквания. В острата фаза, т.е. когато човек е болен, оплакванията касаят основно белия дроб, дишането. Когато премине тази фаза, водещи са неврологичните оплаквания като умора и болки по цялото тяло, т.е. в пост-COVID периода най-чести са оплакванията от нервната система и много често не са леки, даже понякога и опасни. Пост-COVID синдромът се свързва основно с неврологичните оплаквания, с т. нар. „мозъчна мъгла“. Тя се наблюдава при голяма част от хората, които всъщност не могат да се възстановят, защото се оказа, че са засегнати малките съдове на мозъка и понякога много дълги седмици и месеци продължава това сработване на уж оздравелия от COVID-19 човек. Затова много дълго време тези хора се чувстват уморени, концентрират се трудно, имат главоболие, световъртежи и не могат да се върнат към обичайния начин на живот. За всичко това са виновни неврологичните нарушения. Това е и още една причина да препоръчвам ваксинацията – за да си спестят хората бъдещи здравословни усложнения.
Увеличи ли се броят на пациентите с подобни оплаквания по време на пандемията?
Определено всички вълни и пикове на пандемията бяха съпроводени с увеличаване на острите оплаквания. Основният контингент болни в неврологичните кабинети и клиники са тези, които вече са преболедували COVID-19, т.е. понякога след преминаване на заболяването остават наистина дълготрайни и неприятни нарушения. Най-сериозното и тревожно явление, което наблюдаваме – имаме случаи на млади пациенти, които получават мозъчни инсулти, и единствената причина, която откриваме за това след обстойни изследвания, е преживеният COVID-19. Това са мъже и жени по на 30-40 г., които са били здрави, без никакви рискови фактори за инсулт - без високо артериално налягане, без промени в липидите, без сърдечни заболявания, и изведнъж правят инсулт. Това са най-тежките случаи след преболедуване на COVID-19. Много чести са другите усложнения, които не позволяват на хората да се върнат към нормалния си живот, но дори и да го направят, те имат ежедневни оплаквания, които световната медицинска общност обобщи като пост-COVID, както и удължен пост-COVID синдром. Той е свързан с няколко месеца неприятни оплаквания – основно световъртеж, главоболие и затруднения в когнитивните функции. Всички над 6 000 болни с COVID-19, които са преминали през нашата болница, са консултирани неврологично. На база на този опит от нашата клиника твърдо можем да кажем, че проблемните болни са тези, които преди това не са били ваксинирани. Консултирали сме и пациенти, които са се разболели, въпреки ваксинацията, но те много по-рядко получават неврологични усложнения. В хода на проследяването се оказа и че не развиват оплакванията на болните, които са преболедували COVID-19, но не са били ваксинирани.
Как протича COVID-19 при хората с неврологични заболявания? По-висок ли е при тях рискът от тежко боледуване и усложнения?
COVID-19 се отразява по различен начин на отделните групи неврологични заболявания, но ефектът от него е винаги негативен. Има заболявания, чиято честота се увеличи по време на пандемията, напр. съдовите заболявания на мозъка, в частност мозъчните инсулти, както и тези, които наричаме съдова деменция. Сериозно бяха засегнати пациентите с автоимунни заболявания, най-важното и най-разпространеното от които е множествената склероза. Пандемията повлия както върху тяхното предпазване от прогресията на основното заболяване, така и върху лечението им, което се оказа несъвместимо с периодите, в които са болни от COVID-19. Така че, пандемията определено се отрази на болните с неврологични заболявания и повиши риска от по-тежко боледуване и усложнения. Разбира се, връзката тук е двупосочна, но е по-скоро по посока на това, че преболедуването на COVID-19 причинява по-тежко протичане на основните им заболявания, а не толкова, че неврологичните заболявания предполагат по-тежък COVID-19. Как ще протече COVID-19 се определя от микробното число (показател, който определя интензитета на заразяване с дадена инфекция, образно казано определя, при заразяване, дали човекът е погълнал 50 или 5000 вируси или бактерии), от имунитета на пациента и това дали е ваксиниран. Болните с неврологични заболявания боледуват от COVID-19 много по-често, когато не са ваксинирани. В нашата клиника сме имали и пациенти, които са били с COVID-19 и след ваксинация, но при тях заболяването е протичало далеч по-леко.
В този смисъл важно ли е хората с неврологични заболявания да се ваксинират срещу COVID-19 – какво съветвате пациентите си?
Категорично съветваме пациентите да се ваксинират. Единствените ни съображения са свързани основно с болните от автоимунни заболявания, но те са в посока да се отложи лечението на неврологичното заболяване. Практически няма неврологично заболяване, което да е противопоказание за ваксинация срещу COVID-19. Ваксината може единствено да ни предпази.
През последните 2 години УМБАЛ „Св. Анна“ натрупа огромен опит с пациенти, заразени със SARS-CoV-2, как се отрази пандемията на работата във Вашата клиника?
Основна част от нашата работа е най-съвременното лечение на мозъчни инсулти в България, защото Клиниката по нервни болести към УМБАЛ „Св. Анна“ е най-големият център за лечение на инсулти у нас и в цяла Югоизточна Европа през последните години. Тук се прави всяка трета тромболиза в България. По време на пандемията реално сме прегледали над 6000 болни с COVID-19, които са преминали през болницата. Пандемията оказа сериозно влияние върху работата ни, като увеличение процента остри инсулти. Повишиха се смъртността, средният престой на болните. Увеличи се до голяма степен броят на болните, които лекувахме от възпалителни състояния на нервната система – нещо, което по принцип не е толкова често. Не на последно място през този период в клиниката диагностицирахме уникални клинични случаи с COVID-19 и засягане на нервната система. Проследихме немалък брой болни в периода след боледуване и развитие на неврологични усложнения. Един от ключовите фактори, които повлияха на нашата работа, беше временното затруднение на ниво приемане в болницата. От една страна, уплахата сред обществото, заради която намаля възможността пациентите бързо да дойдат до болницата и клиниката, а лечението на инсулта изисква много бърза намеса от порядъка на минути и часове. От друга страна, първоначално трябваше да се съобразяваме с COVID-19 и с всички мерки спрямо пациенти, персонал.
Със затоплянето на времето и отпадането на противоепидемичните мерки заради спада в броя на новите случаи много хора решиха, че пандемията е приключила и ваксини вече не са нужни. Как ще коментирате?
Не мога да кажа какво се случва реално с пандемията в момента от епидемиологична гледна точка, но знам и вярвам, че за да можем да се избавим от нея, трябва да имаме много добро покритие с ваксини. Пандемиите от други заболявания и специално респираторни не са новост за човечеството. Единственият начин, по който хората, като общност, са се справяли с всякакви епидемии и пандемии, е, когато почти 100% от тях са ваксинирани. Нямаме друг избор. Основното, което ще намали и новите случаи, и усложненията след преболедуване, е много голяма част от хората да бъдат ваксинирани, като в България въобще не сме стигнали такова число.
Министерството на здравеопазването стартира информационна кампания „+мен“ за ваксините и ваксинацията срещу COVID-19. Считате ли, че тя е необходима и ще стигне до хората?
Искрено се надявам повече хора да я чуят. Подобни инициативи показват, че институциите у нас, включително най-важната здравна институция – Министерството на здравеопазването, са ангажирани. Не трябва да намалява потокът на информация към хората, нито стремежът – ние като медицинска общност, и министерството като институция, да постигнем това, което са постигнали реално всички европейски държави. След като искаме във всяко нещо да бъдем част от Европа, трябва и във ваксинацията да се стремим към същото. Просто в Европа далеч, далеч по-голяма част от населението е ваксинирана. Как го постигнаха те, не знам, но и ние трябва да го направим.