Изненадващото предложение на Министерство на образованието и науката от тази седмица за премахване на таксите за обучение по държавната поръчка на студенти и докторанти в държавните висши училища променят финансовия модел на системата в посока финансиране с трансфери от държавния бюджет без прякото участие на студентите, посочват от Института за пазарна икономика.
Оттам смятат, че данъкоплатецът вече ще плаща изцяло услугата висше образование, без това да е съпроводено с допълнителни гаранции за ефективност, адекватност на развитието и потребностите на икономиката и по-високи образователни постижения и придобити умения. Потребителят пък - студентът - ще има по-слаб стимул да следи и търси по-добро качество, да прави разумен и добре обмислен избор за професия и да завършва започнатото образование.
В текста, публикуван в седмичния бюлетин на Института, се посочва, че собствените приходи на държавните висши училища от продажба на услуги, които в голямата си част са таксите за обучение на студенти и докторанти, съставлява между 30 и 40% от общите им разходи, като делът през последните години намалява. Смисълът на таксите е да са независим от държавата източник на приход за университетите и косвено да влияят върху потреблението на услугата – като намаляват, поне до известна степен, участието в системата на по-ниско мотивирани студенти и такива, които искат най-вече да се възползват от статута на студент и от допълнителните предимства, които той носи. Плащането от джоба също така увеличава вероятността (поне на теория) студентите да се вълнуват повече от услугата, която получават.
Размерът на самите такси за обучение обаче не е значителен, отбелязват авторите на текста, като посочват, че по данни от доклада на министъра на образованието средният размер на годишната такса за 2023-2024 година е 1050 лева, което е малко над минимална работна заплата в страната, която от началото на 2024 г. е 933 лева. Много по-голям ефект върху избора на висше образование са разходите за издръжка по време на следването, които са относително високи за студенти от семейства с ниски доходи, но този проблем не се адресира в мотивите на предложения проект на ЗИД на ЗВУ. Ниските такси до момента не са довели до задържане на студенти в България или до допълнително привличане на студенти от ЕС, така че не се очаква премахването им да има значителен ефект в тази посока, освен в някои редки случаи.
Може ли да има друг подход към финансирането на висшето образование у нас - продължете с четенето оттук.