От българската столица на хумора и сатирата Габрово до албанската столица Тирана, изкуството си проправя път в градската среда и служи за решаване на проблеми. То обединява, вдъхновява, провокира. “Изкуството, което променя градовете ни” е история за преобразяващата сила на творчеството във всичките му форми.
Ако има класация какво най-често избягват хората, сред водещите отговори непременно би попаднало преминаването през подлези. Съоръженията, изградени с цел да осигурят безопасно преминаване на пешеходци през натоварени булеварди, често се асоциират с несигурност, неприятна миризма и мръсотия.
Някога пълен с магазини, в които са се продавали от чорапогащници до кухненска посуда, до много скоро подлезът до автогарата в град Габрово се вписва идеално в стереотипа за български подлез – празен, тъмен и потискащ. Днес пешеходците го оприличават на “световна метростанция” заради артистичните инсталации, които габровска художничка изгражда в нишите на някогашните магазинчета.
Зад ядрото на проекта стоят три жени, които преди няколко месеца запретват ръкави, за да сложат габровския подлез на картата. Буквално.
“Искаме да превърнем този подлез в забележителност на Габрово”, казва Росина Пенчева, културен продуцент и създател на платформата Capturing Creativity, която е една от трета от екипа на “Инфундибулум”.
Редовната необходимост да преминава през подлеза провокира габровската художничка Невена Екимова да използва потенциала на пространството като го трансформира.
“Вижда се, че има места, които едно време са били пълни с живот, а сега пустеят”, разказва Невена. В историята за преобразуването на габровския подлез в отворена галерия се включва и предприемачката Елена Цвятковска, която осигурява суровината за арт инсталацията – над 10 000 бракувани консервни кутии.
Когато семейството й продава консервната фабрика в Лясковец, Елена се оказва с хиляди консервни кутии нереализирана стока. “Имах идея и си търсех среда, с която да я обсъдя. Така малко по малко стигнах до Габрово”, спомня си тя.
Консервните кутии потдикват Невена Екимова да създаде арт инсталацията “Инфундибулум” – измислен феномен от книга на Кърт Вонегът, който вдъхновява габровската художничка. “Представих си кутиите като мозайка. Исках тези кутии да се загубят [в рамките на арт инсталацията – бел.а.] и да се получи нещо друго.”
В консервните кутии Екимова открива и ретро елемент. “Бях във втори клас и мъкнех консерви в раницата. Няма да забравя колко много тежеше една консерва русенско варено, когато я носиш на гръб из балкана”, разказва тя.
Изграждането на инсталацията отнема няколко месеца и се случва пред очите на гражданите. С течение на времето хигиенистите, които почистват подлеза, забелязват промяна – той все по-малко става обект на вандалски прояви и вече не се използва за тоалетна. “Те много ми се радват, защото аз реших техния проблем”, споделя Невена Екимова.
Според Росина Пенчева арт инсталацията на Невена решава няколко проблема.
“От една страна местата, които се използваха за тоалетна, сега преливат от футуристични арт инсталации.”
От друга страна, работейки в областта на културата повече от 10 години, Росина забелязва, че публиката на подобен тип творчество е една и съща. “А пък подлезът е място, през което хората трябва да преминат и не очакват да се срещнат с изкуство. Така ги провокираме и те няма как да подминат.”
Докато разговаряме с Росина, през подлеза преминава случайна гражданка – един от многото нищонеподозиращи минувачи, чийто поглед е привлечен от необичайната арт инсталация.
“Какво означава това нещо?”, пита жената.
Росина й обяснява, че инсталацията, която вижда, че е вдъхновена от фантастиката. Раказва й историята за произхода на консервните кутии и я пита какво мисли.
“Тук имаше магазини. Намираха се турски и китайски стоки, но не им е мястото тук на подобни магазини. Така е по-добре”, отговаря категорично жената.
“Габровският подлез е пример за споделено публично пространство”, категорична е Росина. Нейните очаквания са той да бъде опазен от вандализъм, защото “когато си наблюдавал как нещо се изгражда, си много по-склонен да го пазиш”.
“Това е ефектът на счупените прозорци. Един от кметовете на Ню Йорк [Руди Джулиани – бел.а.] го налага заради метростанциите в града, които наподобяват подлеза като пространства. Някога те били много занемарени, мръсни и надраскани, което се оказва разрушителна среда, която въздейства на хората да допринасят за нея.” С други думи – ако средата е мръсна, човек е по-склонен да цапа още повече. И обратното – ако средата е чиста, той се чувства длъжен да я пази такава.
“Той [Руди Джулиани] решава проблема с метростанциите като ги е почистил от всички счупени прозорци, витрини, премахнал е графитите и пр. И тогава вандализмът в тези пространства е намалял”, обяснява Росина Пенчева.
В сладовете на Елена Цвяткова има “поне още 200 000 кутии”, които тя е готова да дари на други артисти, защото изкуството според нея може да подобри средата, в която живеем. “То носи тази много ценна функция, която събира хората заедно през собственото им преживяване.”
Проблемът с хигиената в подлеза край габровската гара намира своето разрешение чрез изкуството. В столицата на Албания, Тирана, отдавна знаят, че то може да промени градската среда, допринасяйки за справяне със социални проблеми. Повече за това обаче във втората част на тази история.
Публикацията е от рубриката "Историята на..." в "За истината", препубликува се със съгласието на изданието.