Измама: Вирусно видео за „тайни кодове" обикаля Севлиево

В петъчния и пазарен за  Севлиево ден, две жени оживено коментират, гледайки в телефон.  На него се върти видео, което едната е гледала три пъти. Снаха ѝ го е изпратила във Вайбър, после го получила от братовчедка от с. Столът, а след това ѝ го препратило и момчето на съседите.

До обяд видеото ще стигне до още десетина  души в града и околните села. До края на седмицата ще са го получили стотици.

Този месец то е навсякъде - в родителската Вайбър група на класа, в групата на блока, обсъждат го  колегите в офиса. 

На това видео спокоен мъжки глас обяснява, че с набирането на *#21# и *#06# на телефона, всеки може да провери дали е подслушван. Видеото има хиляди споделяния и стотици коментари.

Тук започва важната част. Това, за което се говори във видеото, звучи смислено и изглежда полезно, още повече, че не се искат пари и не се продава нищо. Само че това, което се твърди, не е вярно. Под прикритието на добър съвет се крие измама, за която е добре да сме наясно.

Какво правят тези два кода 

Това не са тайни команди. Не са хакерски атаки, нито нещо скрито от „някой горе". 

Става въпрос за стандартни технически кодове от системата GSM - същата, която работи в телефоните още от времето, когато бяха тухлички с антени, а в хола стоеше жичен апарат с шайба.

Първият код - *#21# - показва дали имате активирано пренасочване на обажданията. Това е съвсем обикновена функция, която се ползва, когато сме в чужбина или сменяме телефона си. Кодът не показва дали ви подслушват, а само дали пренасочването е включено.

Илюстрация, генерирана с изкуствен интелект  

Вторият код - *#06# - извежда IMEI номера на устройството - нещо като ЕГН на телефона. Това е уникален номер, по който апаратът се разпознава в мрежата и при повечето модели е 15-цифрен. При някои е 16-цифрен, защото последните две цифри носят информация за софтуерната версия. Една цифра повече не означава нищо опасно, а само че моделът е малко по-нов.

Проверка на Factcheck.bg, потвърдена и от двата големи български оператора А1 и Yettel, показва едно и също: с тези кодове никой не може да установи дали го подслушват. Google и Apple казват същото за своите системи. 

Защо тогава видеото е толкова популярно

Защото използва нещо реално - тревогата, че телефонът ни не е защитен.

Всички сме чували такива истории. Познат, на когото изчезнали пари от сметката, жена, която получила странно обаждане от „внука в беда" и съсед, чийто телефон „започнал да се държи странно".

Проблемът е, че клипчето използва тревогата, но я праща в грешна посока. Вместо да ни предпази, ни предлага фалшива успокоителна проверка. Все едно да търсиш течаща тръба, като четеш сметката за тока.

И докато всички набираме кодове, за да „проверим", истинската измама си върви.

Каква е истинската измама

Кодът за пренасочване на обаждания - в активните му варианти с номер след него, е точно инструментът, който измамниците ползват. Схемата е позната в Индия още от 2025 г. и А1 вече предупреждава за нея и у нас.

Работи по най-простия възможен начин. Обаждат ви се, представят се за служител на банка, оператор, понякога за близък роднина в беда. Под някакъв предлог „за да отменим таксата", „за да потвърдите самоличността си", „за да спасим парите на внука ви", ви карат да наберете код. Ако кодът активира пренасочване към техен номер, вашите обаждания и SMS-и започват да отиват при тях.

Включително еднократните банкови кодове и потвържденията за преводи.

А1 предупреждава ясно: ако установите, че имате пренасочване на повикванията, което вие не сте активирали, незабавно го отменете.

Какво означава това за нас тук

В Севлиево информацията пътува по-бързо, отколкото в по-големите градове. Това е добре, когато става дума за реална информация  - пътят за Добромирка е затворен, на площад „Свобода" ще има концерт за Деня на града, наше дете стана световен шампион по ракетомоделизъм. Но трябва да се има предвид, че е нож с две остриета, защото 

подвеждащото видео пътува с висока  скорост. Всички знаем, че тревогата се споделя по-бързо.

Ето три неща, които си струва да запомним.

Първо, самото набиране на *#21# за проверка не е опасно. То само показва какво е текущото състояние. Ако вече сте го набирали и нищо не се е случило, нищо лошо няма.

Второ, никога не набирайте кодове по чужда инструкция. Ако някой ви се обади и ви кара да натиснете цифри „за да потвърдите" или „за да активирате" нещо - затваряйте! Банка и оператор не работят по този начин. 

Трето, ако имате по-възрастен роднина, който ви е препратил видеото с добри намерения, отделете му пет минути, но не с пренебрежение, просто кажете: Кодовете не показват това. Виж защо хората искат от нас да набираме цифри по телефона." Един такъв разговор струва повече от всяка кампания на оператор.

Какво да следим оттук нататък

Подобни клипчета ще се връщат. Формата се мени - един път са кодове, друг път „бутон, който никога да не натискате", трети път „нов вирус в SMS, който краде всичко". Но логиката им е една и съща - хващат реален страх и предлагат фалшиво решение, което често води към капан.

Да се предпазим почти винаги е просто. Не набираме операции по чужда команда и не пренасочваме обаждания към непознати номера. При съмнение, питаме мобилния оператор, не Фейсбук.

И още нещо. В град като Севлиево, където хората още се познават по лице, където на пейката пред блока се разменя по-достоверна информация, отколкото в половината онлайн групи, а в петък на пазара се разнасят не само домати, а и цялата седмична новинарска хроника, доверието се пази най-добре между близките хора, не през екрана.

Жената от пазара може да изтрие видеото, когато снаха ѝ ѝ обясни. Или може да го препрати още веднъж, „за всеки случай". Но когато следващия път телефонът ѝ иззвъни и мил глас започне да я моли да набере няколко цифри, тогава, да се надяваме, ще спре.

Истинската защита не е в двата кода на екрана. Тя е в това да внимаваме чии съвети следваме.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.