Къде изчезна водата на Дунав? Какво казват фактите и защо това засяга и нас

В Севлиево въпросът „къде е водата“ не звучи абстрактно. Много семейства тук още помнят тубите и бидоните от миналия септември. Затова, когато през август този въпрос обиколи социалните мрежи за Дунав, той намери лесно ухо и у нас.

Нека подредим какво се твърдеше и какво показват данните.

Какво се случи с реката

Нивото на Дунав край България падна критично. На 3 август водомерът при Русе отчете минус 92 сантиметра.

Последствията бяха реални. За първи път в 52-годишната си история АЕЦ „Козлодуй“ намали превантивно мощността на пети блок, защото част от реакторите се охлаждат с дунавска вода. От Централното диспечерско управление увериха, че това не застрашава енергийната система.

Съседите ни бяха в по-тежко положение. В Унгария мощността на АЕЦ „Пакш“ падна до 10%, а три от четирите реактора спряха. Властите потопиха два шлепа в реката, за да вдигнат изкуствено нивото пред помпите. Централата се върна към пълна мощност чак в края на август. В Румъния спряха и двата реактора на АЕЦ „Черна вода“, макар че там дори взривяваха скали, за да насочат водата към охлаждащите канали. В Сърбия три общини обявиха бедствено положение, а десетки товарни кораби останаха блокирани край Нови Сад.

Тоест кризата беше истинска. Въпросът е каква е причината.

Какво се твърдеше

От началото на август се появиха няколко версии. Factcheck.bg ги събра и провери.

„Държавите нагоре по течението тайно източват реката.“ Публикация във Facebook групата „Забелязано в Северозапада“ твърдеше, че Германия, Австрия, Унгария, Словакия и Сърбия задържат и източват вода. В коментарите се добавяше, че водата се продава на Гърция и Израел. За няколко дни постът събра над 15 000 харесвания, 1500 коментара и 3000 споделяния.

„Глобалистите обработват ядрото на Земята.“ YouTube каналът „Роската без цензура“ обясняваше изчезването на водата с подземни опити, детонации и огромни машини. Според автора водата запълвала и празнините от добива на нефт.

„Тайно оръжие на НАТО пресушава реката.“ Разпространяваше се схема на американската система IBCS като доказателство за гигантски съоръжения, които изпомпват ток и вода за охлаждане.

„Водата отива за сървъри на изкуствения интелект“ и дори „по подземни тръби до Ница“. Това се разпространяваше главно в Румъния. Една от теориите стигаше дотам, че водата е открадната от други цивилизации.

В Унгария пък се говореше, че правителството е „продало“ реката на Украйна по искане на Брюксел.

Какво показват науката и измерванията

Първо: това не е местен проблем, а суша в цяла Европа. Европейската обсерватория за суша е поставила целия басейн на Дунав в най-високата степен на тревога, наред с Франция, Северна Италия и Южна Германия. По данни на Съвместния изследователски център на ЕС през юли половината от територията на Съюза и Великобритания е била в някаква степен на суша. Спътниковите снимки на „Коперник“ от началото на август показват пясъчни ивици по Дунав, Рейн, По и Лоара едновременно. Рекордно ниски юлски дебити са измерени по около две трети от наблюдаваните участъци на Дунав. Такива измервания се правят от 1992 г.

Второ: изворите на реката не получиха вода. Швейцарският федерален институт за горите, снега и ландшафта посочва три причини: малко сняг в Алпите през зимата, валежи далеч под нормата от април насам и няколко силни горещи вълни. Директорът на дунавската агенция в Русе инж. Ивелин Занев обяснява същото: тази пролет нямаше пълноводие, защото в Алпите почти не валя сняг. Атмосферният физик д-р Валентин Симеонов свързва високите температури и слабия приток от реките с глобалното затопляне.

Трето: суша има и в почвата, не само в реката. Международният институт за приложен системен анализ (IIASA) в Австрия е изчислил, че 2026 г. е една от най-сухите години за почвите в басейна от 1990 г. насам. По-тежка е била само 2003 г. Хидроложката суша по реката тази година дори надминава тази от 2003 г.

Защо теориите не издържат

„Австрия и Германия задържат водата.“ Самата Австрия е в най-тежкото си водно положение от началото на измерванията преди около век. Това съобщи най-голямата ѝ енергийна компания Verbund. При нейната централа край Грайфенщайн обичайно минават около 2000 кубика в секунда, а през август минаваха около 700. Производството на ток от водата ѝ за първото полугодие е паднало с 32 процентни пункта под средното. Ако някой задържаше водата, първо щеше да я използва за собствените си централи. Унгарската външна министърка Анита Орбан също обясни, че съоръженията нагоре по течението произвеждат ток и не спират потока на реката.

„Водата се продава на други държави.“ Мащабът е огромен. По данни на „Румънски води“ на влизане в Румъния Дунав носи средно около 3900 кубика в секунда през август. Тази година са минавали около 1400. Да изнесеш тайно хиляди кубика в секунда изисква съоръжения, които няма как да останат незабелязани. Никой не е представил доказателство за такива.

„Тайно оръжие на НАТО.“ IBCS е компютърна мрежа, която свързва радари и пускови установки. Тя е разположена в камиони и палатки, а не в гигантски заводи. Доклад на изследователя Антония Колибашану от Delphi Global Research Center показва, че картата, която се разпространява, изобразява транспортни коридори за техника и гориво. Тя не показва електроцентрали или охладителни инсталации.

„Валя толкова много, къде е водата?“ Това е най-разбираемият въпрос и затова най-лесно се злоупотребява с него. Силен дъжд над един град не пълни река, която събира вода от 19 държави. Помним май, когато придошлата Видима скъса водопровода на Севлиево. Онзи порой беше местен. Басейнът на Дунав като цяло е получил далеч по-малко валежи от нормалното от април до юли.

Защо неверните версии се разпространяват толкова бързо

Factcheck.bg прави важно наблюдение. Когато има информационен вакуум, сензационните снимки и обяснения събират стотици хиляди гледания, преди някой да ги провери. Хората виждат пресъхнала река и искат отговор веднага. Ако институциите мълчат, отговор дава някой друг.

Подобни теории не се появиха само у нас. Румънският разследващ сайт Investigatoria е проследил как едни и същи разкази текат паралелно в Румъния, Унгария и България.

Какво означава това за нас тук

В Севлиево знаем какво е режим на водата. Миналия септември градът беше без вода четири дни в седмицата през деня, а селата получаваха вода през ден. Причината беше рекордно ниският дебит на водоизточниците.

Когато чешмата е суха, всеки слух звучи правдоподобно. Именно тогава си струва да спрем за минута и да попитаме: кой го казва, откъде знае и има ли измерване зад думите му.

Водата на Дунав не беше открадната. Тя просто не дойде от Алпите. Това е по-неприятна новина от една конспирация, защото няма кого да обвиниш. Но е новина, с която може да се работи. А когато става дума за нашата собствена вода, нямаме нужда от тайни виновници, а от ясни отговори.

Този материал е адаптирана версия на проверено съдържание на Factcheck.bg, създадена с помощта на ИИ инструменти в рамките на проект VALIDAI. Фактите са проверени от екипа на Factcheck.bg. Адаптацията е одобрена от редактор преди публикуване.