от Емилия Димитрова
През 1970 г. Янко Ганчев започва да изработва печати в Севлиево. Преди него в града занаята е практикувал само майстор Абаджиев, но през 1971 г. той спира дейността.
Янко Ганчев прави печати към Трудово-производителна кооперация „Свобода“, по-късно кооперацията се влива в държавното предприятие „Ильо Влаев“. В тези години печати не са се правели навсякъде. В Търново не е имало майстор, в Габрово също, а в Севлиево идвали клиенти чак от Благоевград. За всеки изработен печат се давала информация в Полицията, тъй като печатите били под специален контрол. Въпреки това работата никак не била малко, а технологията за изработка на един печат трудоемка.
През 1987 г. синът на Янко Ганчев Галин започва да помага в извънработно време. Със сигурност тогавашното момче Галин не е предполагал, че правенето на печати, а по-късно рекламата, ще бележат целия му живот и този на семейството му.
През 1990 г. той регистрира фирма "Гален - Галин Ганчев", днес "Гален" ООД. Това са наследниците на Янко Ганчев.
Всичко това научавам в непринуден разговор, който не сме планирали, но се задържам доста дълго в офиса на рекламна къща „Гален“. Провокирана съм от извадените на масата стари печати от времето на Янко Ганчев и прохождането в занаята на Галин. Съпругата Юлия Ганчева е избърсала праха на повечето и днес, макар и потъмняли от годините, блестят и „говорят“.
За да си изкарваш допълнително пари ли се захвана да помагаш на баща си, питам Галин, докато се дивя на старините пред мен. Докато мисли, Юлия се намесва: „Според мен не са му дали шанс“. „Май, да“, съгласява се той.
Двамата обясняват, че днес историята се повтаря с техните деца, които работят в семейната фирма. И казват, че въпросът искаш или не искаш, не стои пред никой. Това е фамилен бизнес, носи името Ганчеви, някак естествено се разбира, че щом си Ганчев, ставаш част от него.
В разговора подхвърлям една стара приказка, че занаят или се купува, или се краде, а Юлия добавя: „или се наследява“. „Естествено се получи да поема работата от баща ми“, убеден е 30 години по-късно Галин.
В първите калъпи всяка буква се е редяла на ръка
Като гледам първите калъпи за печати разбирам, че този труд е изисквал изключителна прецизност и търпение. Печатите на Янко Ганчев са се правили по техниката висок печат. По тази технология се печата всичко до края на миналия век. Изключително трудоемко е на фона на днешните компютърни програми, с които за минути можеш да оформиш всякакъв текст.
Печатарските букви са оловни, хващат се с пинсета, но много внимателно и бавно се изваждат, за да не се порази буквата. Подреждат се в месингови касети, които представляват формата на печата (повечето са кръгли, б.р.) и след това се прави матрицата, която е гипсова отливка. Когато отливката изсъхне, на преса и под висока температура, се стяга парче суров каучук, който се вулканизира при изпичането. Завършекът е закрепването на каучука върху дървената дръжка, за да се получи готовия печат.
Питам как с тази технология как е можело да се вложи творчество при правенето на печатите. Галин избира един от първите и обяснява, че образът върху него е изрязан със скалпел – бавно и с много търпение. Днес е лесно, добавя Юлия, на компютър можеш да направиш всичко.
Галин Ганчев познава всички тънкости на занаята
Тъй като във всяка работа има майсторлък, питам къде е той в правенето на печати. Оказва се, че е в подреждането на буквите в касетата. Трябва да е плътно, да не се получи разместване, а между буквите се закрепват едни микроскопични хартийки, които не можеш да хванеш по друг начин освен с пинсета. Когато Галин демонстрира, разбирам, че наистина става дума за майсторска работа.
През 1990 г. Галин Ганчев създава самостоятелна фирма, днес "Гален" ООД. Малко след това купуват първия компютър и започват да излизат от рамките на правенето на печати и бавно да навлизат в рекламата. Началото е с визитки, различни дипляни. Галин си спомня за първия принтер, който купили и който както печатал, спрял. Отишъл в магазина да направи рекламация. Избухва в смях като сеща каква му отговорили: „Просто му е свършило мастилото“. Тонер касетите били много скъпи, почти на цената на принтера.
С навлизането на компютъра в работата им, започват да разширяват дейността. През годините инвестират в нови технологии и машини и продължават да търсят нови методи и средства за реклама, защото клиентите стават все по-взискателни.
Преди 15 години един иманяр подарил на Юлия малък пръстен със знак върху него. Казал й, че тези знаци означавали „изразяващ себе си“, т.е. всеки човек имал нещо, което да го разкрие за света и останалите и то било гравирано върху пръстена, който носел. Прибрала малкото пръстенче и покрай наближаващата годишнина се сетила за него. Казва, че това в действителност е историята на печатите, когато хората са усетили нужда да се идентифицират само с един знак. Убедена е, че печатите на „Гален“ изразяват фамилия Ганчеви по най-добрия начин.
Днес, 30 години по-късно, Галин Ганчев и съпругата му Юлия дописват изречението, започнато от Янко Ганчев. Правят го изключително отговорно, но и не спестяват емоция. Последното им помага да бъдат различни. Както казва Юлия, „ние не правим конфекция“. Всеки продукт, излязъл от ателието им, е уникален. Може да е покана за сватба или кръщене, рекламна чаша или писалка, годишен календар, визитка, каталог, оформяне на витрина или за каквото се сетите, всичко е съобразено с индивидуалните очаквания на клиента, с неговите вкусове и цели. При тях не можеш просто да влезеш и си поръчаш реклама. Трябва да се докоснат до усещането ти за света, и повярвайте, те умеят, за да създадат точно това, което древните са нарекли "изразяващ себе си".
На 23 октомври т.г. сем. Ганчеви ще „извадят“ историята на фирмата и ще я подредят за приятели, колеги и партньори. Искат на този ден да са заобиколени от онези предмети, с които трийсет години се пише летописа на „Гален“, но и от хората, без които удовлетворението от работата няма да е пълно. Денят смятат да обявят като Ден на приятелите, а честването на 30 г. „Гален“ ще премине под мотото „Традиция. История. Фамилия“.
Това май казва всичко...