От 24 август започна подписка за промяна в герба на Габрово – в началото на сегашния девиз “трудъ и постоянство“ да се добави думата „любов“. Идеята на инициативен комитет, организирал Местна гражданска инициатива, беше обявена на нарочна пресконференция в клуба на БТА. Вчера документите с повече от 50 подписа бяха внесени в Община Габрово от името на инициативния комитет: д-р Володя Попов – историк и археолог, директор на Регионален исторически музей – Плевен; Емил Михов – историк и археолог, сценарист и режисьор на документални филми, посветени на габровски индустриалци; проф. д.н. Иван Кабаков – зам.-декан на Философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски“, преподавател в катедра „История и теория на културата“; д-р Мариана Проданова – културолог, изследовател в областта на нематериалното индустриално наследство; Росица Бинева – уредник в РЕМО „Етър“, историк, член на женско благотворително дружество „Майчина грижа“. Очаква се Габровската община да посочи местата в града, където да продължи подписката, като идеята е в нея да участват максимален брой граждани и така те да станат съпричастни на благородната кауза, да й дадат допълнителна енергия и вдъхновение.
Един от горещите привърженици на идеята е писателят Калин Илиев. Причината да разговаряме с г-н Илиев е фактът, че той е сред учредителите на сдружение „Нашето по-голямо Габрово“, което първо отвори дискусионен форум за герба. Това беше преди 13 години на страниците на вестник „100 вести“. Тогава художникът Валентин Атанасов отправи доста критики към символа на града, предложи хералдиката да се осъвремени, дори показа разработени от него проекти.
"Севлиево онлайн" препубликува интервю на в. "100 вести" в броя му от 29 август 2023 г. с Калин Илиев - съвременен български писател, драматург, публицист. Автор на 3 романа, повече от 20 пиеси, превеждани на почти всички европейски езици. Калин Илиев "отлично познава смисъла и силата на думите, за да защити присъствието на „любов“-та в символа на града", аргументират избора на събеседник от "100 вести".
Г-н Илиев, на пресконференцията съобщихте, че инициативата за промяна на герба е свързана със 150-годишнината от рождението на Пенчо Семов. Моля Ви да обясните каква е връзката между герба и индустриалеца?
Съобщението направи председателят на предходния инициативен комитет Николай Косев. Първоначално инициативният комитет беше от седем души и идеята беше да направим подписка за референдум, но решихме по практически съображения да започнем с подписка на Местна гражданска инициатива и това редуцира броя на участниците в комитета до петима, както е според закона; отпаднаха журналистката Маргарита Стоянова и бизнесменът Николай Косев. (Б.а. Впрочем метафоричният израз в заглавието на интервюто е на Николай Косев)
Аз съм само член на посочената Местна гражданска инициатива, носител на идеята да се промени мотото на сегашния герб на Габрово. От „труд и постоянство“ да стане „любов, труд и постоянство“, какъвто е бил девизът на Пенчо Семов. Има различни коментари, но аз съм убеден, че думите „труд и постоянство“, изписани през 1934 година в герба, са заимствани от Пенчо Семов. Той цял живот е повтарял „любов, труд и постоянство“, неговият девиз е изписан на чешмата в някогашната лятна вила на индустриалеца, дарена за Старопиталище. Пенчо Семов е бил своеобразен ктитор, вдъхновяващ пример за цяло Габрово. Когато такъв човек през целия си живот, ежедневно изговаря тези думи, те оставят дълбок отпечатък в лоното на обществената памет. и по естествен път се превръщат в градска легенда, в почти заклинание.
Защо е махната думата „любов“ – според мен по технологични причини, свързани с хералдиката. Но бих искал да кажа и нещо друго. В онези години нашите съграждани са носели любовта в сърцата си, тя е била около тях. Дори когато са си казвали „Добър ден“, дори когато са ходели на сбор в Шести участък с набодени клечки върху парче агнешко, за да си го разпознаят после в общия казан (затова са ги и наричали „вариклечковци“). Любовта тогава е била във въздуха, любовта е била самият въздух, без любов е нямало сбор, раздумки, песни и танци, без любов е нямало живот. Днес не е така, днес ние сме разделени както никога, за това вината е на всички ни, но основно на българските политически лидери и политическите партии, които ни разделят на групи, за да владеят своите избиратели, именно омразата е спойката, която храни политическите елити, за да поддържат собствените си изборни електорати (каква дума само!).
Но Пенчо Семов е бил прозорлив човек. Човек легенда. Именно в негово лице виждаме вдъхновяващия личен пример. Той е знаел, че „любов“ може и да не се произнася всеки ден, но трябва да се подсещаме, че тази дума може неусетно да ни бъде открадната, затова трябва да се подсещаме за нейната животворна енергия и защитна сила. Така, както казваме на децата си, че ги обичаме и понякога това за тях е по-важно от лекарство, те на мига оздравяват, защото вълшебните думи на любовта, на обичта лекуват душите им.
Накратко - убеден съм, че думите в герба са на Пенчо Семов. Остава да добавим липсващата. Това се опитваме да направим в момента – да попълним този житейски пропуск, да добавим думата „любов“
Какво предстои след обявяването на идеята, къде ще се събират подписи?
Предстои да бъдат определени точките в града, където можем да събираме подписи. Идеята е да съберем колкото се може повече. Ние можем и с тези подписи, които имаме, да вкараме предложението в Общински съвет. Но искаме да вдъхновим габровци и те да добавят своята енергия. И това да бъде тяхно, гражданско, обществено съпричастие и подкрепа. Де се види, че 1000, 2000, може и 5000 подписа подкрепят идеята мотото в герба да стане „любов, труд и постоянство“. Ще обясняваме на хората, ще им казваме нашите мотиви. И сме убедени в тяхната подкрепа.
Добре, направете го сега с мен. Убедете ме, че любовта е толкова важна, че трябва да присъства в герба. Хората сме склонни да харесваме крилати фрази, велики мисли. Например дълго време имах обща редакторска работа с отец Стефан, който във всеки всеки имейл слагаше отделен ред: „Истината ще ни направи свободни“. В един момент това стана като мой девиз.
Тези думи са познати от евангелието на Йоан, но аз ги предпочитам през Хайдегер и Жан Пол Сартр. Добре, нека си поиграем на крилати фрази. По нашата тема – любовта. Ето цитат от известно стихотворение на Шандор Петьофи:
Но две неща ми трябват на земята - / те са: любов и свобода.
За любовта бих жертвал си живота, / за свободата - бих дал и любовта.
Думата „любов“, разбира се, е безспорна, макар и да слагам на първо място свободата. Свободата подчертава силата на любовта. На пресконференцията на 24 август нашата колежка Маргарита Стоянова направи изказване, което силно ме впечатли. Тя каза: „Колеги, забелязвате ли, че ние изобщо не пишем на морални теми!“ А любовта е морален императив. Най-високият. Любовта е не само любов. Тя е и обич, стига до емпатия, минава през съпричастие, през грижа за другия. Както вече казах, днес сме потънали в безразличие, загнездили сме се в коловозите на разделението. Това ние искаме да променим, поне на местна основа. Да изправим срещу адския бункер на това проклятие – омразата, една вълшебна дума, думата „любов“. Тя липсва в наше време. Хората все по-рядко я произнасят. Колко хора казват на близките си „обичам те“ и колко не го правят? В обществения наратив (извинете ме за тази дума!) разновидностите на „любов“ не присъстват. Говори се за икономическа ефективност, за статистики, за либертарианство, евроатлантизъм и какви ли не още кухи клишета. Тъжно, жалко, почти нелепо.
Габровци не са успели с труд и постоянство, те са успели с любов, труд и постоянство. Те толкова много са се обичали и са имали нужда един от друг, че са ходили да издирват габровци в други градове, и то ранявани на фронта след Първата световна война, за да ги привличат да работят в града, защото Габрово имало огромна нужда от работна ръка. Пенчо Семов и други видни габровци са били водещи в това отношение. Повечето от тях са били дарители, социално ангажирани, уважавали са обикновените хора. Тези хора са имали ангажимента да приобщят всеки и всичко, което може да служи на града. Днес обаче не е точно така. По една или друга причина способни габровци напускат града, много качествени хора търсят изявяване на своите възможности извън Габрово. Като че ли градът и неговата управа не успяват да намерят в себе си любовта на първо място, да привлекат подобни хора. Достатъчно е да погледнем колко хора от други градове управляват институциите в общината, сякаш Габрово няма потенциал и кадри. Това не може да продължава.
Говорите за това, дали си обичаме града?
Говоря за това, дали градът е обичан от нас, но и най-вече от своята управа. Защото всичко на този свят е личен пример. Както личният пример на някой отгоре в пирамидата на властта, ако демонстрира и внушава, че държавата е плячка и печелившо е да си корупционер, бандит или просто безсърдечен негодник, надолу хората възприемат и възпроизвеждат това. Особено младите. И се питат: „За какво да уча?“, „Защо да работя честно и всеотдайно?“. И си казват: „Дай да врътнем някоя далавера!“. Или нещо подобно. Тук сравнявам какво е значела думата „любов“ преди сто години и как липсата є сега не може да не ни липсва.
Една дума, разбира се, няма да промени всичко веднага. Но нека си представим думата като едно вълшебство. Аз лично в друго интервю бях казал, че когато нещата станат толкова мрачни, страшни, ужасяващи, когато животът заприлича на един абсурд, аз търся единственото спасение във вълшебството, за да мога да се съпротивлявам на цялото това зло. Думата има силата да бъде вълшебна. Достатъчно е ние да я натоварим във себе си, в нас тя да придобие такъв смисъл. Ако го направим, тогава тази дума придобива обществен смисъл. Ако се подпишат тия хора и им бъде обяснено това, тази дума ще заживее по начина, по който сега говоря. Това е моето дълбоко убеждение
Надали някой в Общинския съвет ще е против самата дума „любов“, по-скоро проблемът ще е хералдически.
Ами тя вече е била отхвърлена. През 2020 година не знам как е протекла процедурата, но „любовта“ не е приета. Не знам точно причината. За хералдиката. Технологиите винаги обслужват глобалната човешка духовна цел. Технологиите трябва да бъдат в услуга на нашия дух. Не може чрез хералдиката да обосновем защо не може да вкараме „любов“. Стремежът, желанието, духовната сила, която хората биха вложили, да бъде отхвърлена с административни обяснения – това е глупост, нещо повече, престъпна незаинтересованост. Естествено, всяка власт, независимо от желанието на хората, предпочита да не си създава допълнителна работа – обсъждания, конкурси, други разправии, особено когато няма материална изгода от това. Затова е нужно голяма група хора да подпишат нашата инициатива. Тогава по-трудно ще бъде да се получи формален отказ. Нещата трябва да се направят както трябва.
Хващам се за края. Ако нещата не се изпипват, се провалят. Например на конкурса за мемориал на Васил Левски, не му върви, защото (лично мнение ще изразя) заданието не е както трябва, не е там мястото на Левски – на скалата, в кръстовището. Пък и там вече е Каблешков.
Нищо не се е провалило. Едни хора направиха своя Левски по пътя за Соколския манастир, който може би не спазва определени академични пропорции. Глупости! Какви пропорции има в писането на Оскар Уайлд, какви пропорции има в Кафка, какви пропорции има в необятните произведения на Достоевски или Платонов. Ония хора цял живот правиха Левски и го направиха, и ние помним него, помним и тях. Но не помним техните критици, нито измислените конкурси и прочие бюрокрации.
За това говоря. Няма да е проблем самата думата „любов“, но няма да стои „пропорционално“ в герба, хералдически няма да й се намери място.
Аз говоря като писател. За мен нещата могат да станат, защото искаме да станат. Или не могат да станат, защото някой не иска да ги направи. Друго обяснение по средата няма. Аз не съм хералдик, аз съм писател и гражданин. Онова, което е важно, е духът и желанието на хората.
Ние сме възложили на специалисти да ни дадат предложение за идея, да я предложим и да кажем „Ето така би изглеждало“.
С хората, които споделяте, какво казват, какви са нагласите?
Говорил съм с 20 – 30 човека лично, всички са „за“. Като казах на болния си вуйчо, той отвърна „Че защо да няма „любов“ – толкова е хубаво!“. Така каза: „Толкова е хубаво!“
П-образният мозаечен надпис на Пенчо Семов "любов, труд, постоянство". Снимка Здравко Йончев.
Калин Илиев е съвременен български писател, драматург, публицист. Автор на три романа, повече от 20 пиеси, превеждани на почти всички европейски езици, сред които руски и украински, а също и китайски. Има повече от 30 публикации и постановки на негови пиеси във водещи български театри, телевизии, списания. Повече от 20 чуждестранни публикации и постановки на негови пиеси в над 10 страни по света. Автор на множество публицистични текстове в авторитетни български издания.
Калин Илиев е носител на български и международни литературни отличия.
Член на Съюза на авторите на Франция – SACD.