Да общуваш с Кристияна Лалева, Станислав Савов, Пенко Белоев и Теодора Касабова е удоволствие. За тях не знам, но единият час, прекаран в залата им, ми донесе по-скоро отмора. Те имат повече мъдрост от доста възрастни, които познавам. И определено излъчват добра енергия, която няма начин да не прихванеш, когато си с тях. Естествено, че ги помолих да се срещнем, след като се завърнаха след почти двайсетдневен престой в Япония, където взеха участие в два от най-големите турнири по карате в родината на карате. Като човек, който само е чел и слушал за Япония, естествено ги питам най-напред за впечатленията им от там. „Не мога да го опиша. Уникално!“, казва Кристияна и по начина, по който го изрича, ми става ясно, че Япония изключително силно ги е докоснала. И се надпреварват да разказват за това, което са видяли извън състезателната програма. Колкото и да ценя възхищението им от тази красива и уредена страна обаче, не мога да не ги разпитам за самите състезания. И леко помръкват, защото до един не крият, че не са показали това, което смятат, че могат. Приемам го като максимализъм и настоявам да науча подробности.
Първата битка, в която нашите влязоха, бе на 7 август. За да не им повлияе часовата разлика, но и заради липсата на време за адаптация, в дните преди отпътуването четиримата живееха и тренираха според това, което показва часовникът в Япония.
На 7 август Кристияна, Теодора, Станислав и Пенко бяха сред участниците в открития шампионат на Япония по карате, който се провежда в столицата Токио и в който тази година са участвали само японци. Българите били единствените чужденци, като се изключи една украинка, която обаче живее и тренира в Токио. Давам си сметка, че наистина е било стресиращо да се изправят седем българи срещу 2400 японци, сред които национални състезатели и шомпиони на страната. И тъй като до България достигна информация за емблематичния двубой между Пенко Белоев и шампион на Япония, питам ги за тази среща. Оказва се, че е имало и игра на психика, тъй като преди самото състезание съперникът на Пенко дал клетва пред президента на световната организация по карата, че ще победи. Застанал пред всички, вдигнал си ръката и се заклел, че ще стане първи. А негов първи съперник бил Пенко. Нашите разбрали за какво става дума и си замълчали, за да не стресират допълнително съотборника си. В крайна сметка японецът победил, но всички са категорични, че Пенко се бил достойно. Не отричат обаче, че бил силно затруднен. Нещо, което и той самият признава, но е удолетворен, че е дал всичко от себе си.
Станислав е доволен от участието си, макар, че отпаднал още в първя кръг на първия шампионат. Бил в категория само с японци. Днес, от дистанцията на времето, смята, че е можел да победи, но признава, че не могъл да отвърне на един удар в главата, който се оказал решаващ за изхода от двубоя. „Имах шанс да взема срещата. Противникът не беше толкова силен, но ...Разочарован съм. Тренирал си шест месеца, отишъл си на другия край на света. Но дадох всичко от себе си и треньорът ми е доволен. Във второто състезание победих в първия къръг, но правилата там бяха такива, че въртят една категория до финала, моята категория беше малка, трябваше да играя само след две срещи, бях изморен и паднах“, разказва Станислав.
„Аз не искам твърде да говоря за първото си състезание“, започва разказа си Кристияна и от вида й разбирам, че не е доволна. „Влязох си в категория, но не можах да играя моята игра. Треньорът ми въобще не е доволен от мен, разочарован е“, споделя момичето, което не спира да страда заради представянето си. „Все едно за първи път излизам на състезание“, продължава да се чуди на себе си. „Нито бях притеснена, напротив, толкова спокойна излязох, но...изпуснах един удар в главата. Не знам как не го видях. Разочарована съм, защото имах много добър жребий. Във втория турнир на първата среща се представих много добре, а за втората среща нямах представа срещу кого ще изляза. После разбрах, че не са искали да ме притесняват, защото момичето си беше доста тежко“. От обясненията разбирам, че става дума за абсолютна категория, където килограмите не са от значение за подбора на съперниците. И нашата Криси е трябвало да се изправи срещу доста по-силен от нея противник. Като пълен лаик питам: “Ами, ако те смачка“, а тя се смее: „Каквото стане...“ Но си признава, че японката срещу нея имала много тежки удари. Нашето момиче обаче издържало, въпреки, че загубило срещата.
Теодора също не е доволна от себе си и продължава да се изненадва на силното притеснение, което я обхванало преди първата среща. „Краката ми буквално трепереха“, споделя. И още не спира да се чуди на себе си: „Нито можех да ударя, нито да играя“. Отпаднала още след първата среща и с това приключило участието й в първия шампионат. Във втория шампионат имала малшанс при жребия: „Буквално ми се падна за съперничка състезателка, с която изобщо не исках да се бия. Със сигурност можех да подходя по друг начин, но сега го разбирам, когато върна лентата назад“.
Пенко е с най-добро постижение от четиримата – стана втори във втория шампионат, във Фукока. Както в началото обяснихме обаче, в първия шампионат Пенко загуби от шампионът на Япония. „Но все пак дадох колкото мога. А когато отидохме във Фукока, за второто състезание, играх директно на полуфинал и победих. Така станах втори в този турнир, в който имаше 1200 състезатели“. И с това Пенко става най-добре представилият се от българския отбор на двата турнира в Япония.
И въпреки, че не са на 100 процента удовлетворени, са доволни, че са си научили урок, предаден им японците: никога не се отказвай!
А като ги питам сега накъде, в един глас отговорят: „Продължаваме с тренировките“. И когато излизам от залата си давам сметка, че тези четирима млади носят на крехката си възраст нещо, с което мнозина от нас, с десетилетия не успяваме да се сдобием: вяра, упоритост и постоянство. „Браво, деца!“ - казвам на себе си, но го отправям към тях. Защото го заслужават.
