от Емилия Димитрова
На 1 ноември 1914 г. (19 октомври по нов стил) е положен основният камък на църквата „Свети Иван Рилски“ в с. Сенник. Мястото, избрано за новия храм, било най-високото в селото. Предания разказват, че там преди това е била една от седемте джамии, които имало в с. Сенник – в миналото село с предимно турско население. За новия храм дарявали малки и големи, а който можел да работи, давал своята дан с ръцете си.
През 1915 г. строежът е спрян заради Световната война, но през 1920 г. църквата е завършена и осветена същата година от митрополит Филип Търновски. Това станало при свещеник Никола Христов и църковни настоятели Цонко Рачев, хаджи Стойчо, Илю Ковачев и др.
Днес, един век по-късно, храмовият двор и мястото около него са преобразени. И както преди сто години, това стана по волята и щедростта на местните жители.
Връстничка на храма е една от благодетелите
Мария Миленова е на 100 г. Родена е в годината, когато е осветена сеннишката църква. Днес името й е в списъка с дарителите за ремонт на храмовия двор. Дарението й е записано редом с други деветдесет в тетрадката за дарения, приходи и разходи по ремонта, която се съхранява в местното кметство.
От страниците, изписани на ръка, се вижда, че 90-годишната Бона Михова също се е включила в дарителската инициатива, и тя с 10 лв.
Дарителите и направените разходи са описани до стотинка в специална тетрадка
„Няма значение кой колко пари е дал, важното е, че хората даряваха от сърце“, споделя кметът на Сенник Момчил Кънчев. И неговото име откриваме в колоната с дарители, при това с доста по-голяма сума, но както и той каза, когато даряваш, важно е да го правиш от сърце, а не да се надскачаш с другите.
Когато започнали да се събират парите, започнала и работата по църковния двор. Той далеч не изглеждал така, както на сенничани се искало. Бил обрасъл в салкъми и храсти, кофражът за оградата, сглобен преди време, гниел, на места изобщо го нямало, а камъните от зида, ограждащ двора, били свлечени, част от тях на камара.
Каменният дувар, опасващ църковния двор, преди ремонта
Събрано и похарчено
Събрали се 6130 лв. и за всеки лев от тях има отчет – в същата тетрадка, в коята са отчетени дарените средства. С парите е закупен цимент, фракция, бетон, вар, верига за косачка и т.н. Плащания има и за труд, когато не можело с доброволен. За материали и труд са похарчени 5 885 лв.
С тези пари най-напред е почистен двора, премахнати избуялите дървета и храсти. После срупалите се камъни от оградата, дълга 25 м и висока 2.5 м, са бутнати настрани, а оградата съградена наново. Днес е изпъната като по конец, а целия двор е ограден с мрежа. Това струвало къртовски труд на няколко души, но в сметката с разходите не броят всичко, защото „така правят истинските българи“, казва кметът Кънчев.
Каменният дувар след ремонта
Възстановено е и осветлението. Днес църквата „свети като Царевец“, казва с гордост местен жител, като през смях кани да дойдем като се стъмни, за да видим „звук и светлина“, но без звук.
За нощната гледка към църквата местните казват: "Звук и светлина, но без звук"
И се видяло, че има пътека
Като разчиствали мястото под каменния дувар, опасващ църковния двор, отдолу се показали подредени в пътека каменни плочи. Когато работата продължила по склона, се оказало, че пътеката излиза на шосето. Никой не предполагал, че до църквата може да се стигне директно, от пътя. Изненадала се и възрастна жена, която цял живот живеела наблизо. И тя не знаела, че там има пътека.
НЕвидимата пътека към храма
С останалите от дарените за църквата пари кметът на Сенник поддържа селските гробища. И те били потънали в трева през пролетта, но с общи усилия ги почистили. Използвали личните си храсторези и косачки, защото старата косачка, която била дарена на кметството, останала у стария кмет. От Общината им дали една туба бензин, но „къде да го налеем този бензин, като не ни дават косачка“, пита кметът, „и за къде по-напред е една туба“
С общи усилия и много ентусиазъм се справили и днес гробищния парк на с. Сенник свети, както казват хората в селото.
Кметството плаче за ремонт
Сградата на кметството е другата болка на кмета Момчил Кънчев. Докато гордостта на с. Сенник – стогодишната църква, в чийто двор е гробът на Дан Колов, вече е подредена, покривът на кметството тече, стените се люпят, на места личи мазилката, а таванът целия е на жълти петна от просмукалата се влага.
Така изглежда административната сграда отвътре на кметство с. Сенник
Кметът не знае как ще презимуват, защото при всеки валеж вътре подлагат легени и кофи. Въпреки налюпените стени и тавани, на масичка във фоайето са направили кът от тикви, отгледани в селото, защото „земята в Сенник е хубава, всичко се ражда, мерак да имаш да работиш и да не те мързи“, подхвърля един от местните.
За чадърите и сянката
Село Сенник се намира на десетина километра от Севлиево. Старото му име е Чадърлий. Според изследователя Петко Недялков днешното село Сенник възниква като мюсюлманско селище под името Чадърлу още през ХV век. След Освобождението в най-различни документи може да се срещне като Чадърли, Чадърлии и Чадърлий – побългарен изговор на турското име. Последното название – Чадърлий, е официалното и правилното при изписване.
В свои изследвания Петко Недялков цитира проф. Николай Ковачев - изследовател на миналото на Севлиевския край, който обяснява селищното име като използува едно предание за лагеруване на войски от Търново по време на чумна епидемия. Войниците се настанили на лагер в палатки (чадъри) на мястото на сегашното село. Когато си заминали, в напуснатите „чадъри” се настанили турски жители от съседните села. В последствие обаче проф. Ковачев се отказва от тази си теория, уточнява Недялков.
Турското име на селото Чадърлий просъществува до 1934 г., когато със заповед на министъра на вътрешните работи и народното здраве е преименувано на Сенник, което е буквален превод на старото име. Това име възрастните хора от селото обяснявали навремето с факта, че тук бил развит занаят за направа и продажба на чадъри, а чадърът се използвал и за правене на сянка, уточнява Петко Недялков.
И още нещо любопитно, за което пише той - през 70-те години на миналия век Пенко Драганов, председател на Изпълнителния комитет на Селския общински съвет, а след това и кмет на селото, прави предложение на сесия на съвета за смяна на името Сенник с Данколово, в чест на световно известния борец Дан Колов, който е родом от Сенник, умира в селото и е погребан в двора на селската църква, но идеята не е одобрена.
Преди сто години на най-високото място в с. Сенник местните жители издигнали църква. Един век по-късно църквата, построена от камък, продължава да е величествена и една от най-красивите в България. За уникалността й допринася и часовника над входа, монтиран в годината на освещаването на храма, който продължава с точност да отмерва времето за сенничани.
В двора на храм „Св. Иван Рилски“ почива най-великият българин на 20 век – Дан Колов. За него се знае, че освен изключителен борец, е бил добър и щедър човек. Може пък в Сенник това да се предава.