Какво е чувството да приключенстваш сред дебрите на българската дива природа? Какво изпитва българското дете, когато тръгва по пътя на древните? Въпроси, чиито отговори търсиха и откриха героите в новия проект на клуб „Път към приключението”, наречен „Дивото зове“. Дванайсет деца, от които най-малкият само на 6 години, а най-големият - на 16, пътешестваха и нощуваха на палатки от 14 до 19 август по маршрут Севлиево - село Иваанча - хижа Младост, обл. Търговище.
Като всички последователи на приключението и те са склонни към авантюризъм, обсебени са от новото и непознатото, любопитни, неудържими са и готови да приемат предизвикателствата на не една вълнуваща ситуация. Всичко това децата-приключенци разкриха с участието си в „Дивото зове“, каквато всъщност е една от целите на проекта – да провокира интереса на децата към самите тях, към техните неподозирани възможности, към тяхната издържливост и готовност да бъдат част от един отбор, където няма йерархия, а всички са равни.
Създателят на приключенската идея Георги Григоров и управителят на клуб „Път към приключението“ Мария Бенева поведоха за втори път тази година децата към магията и очарованието на дивия живот. Както се казва в една реклама, живот без интернет, но близо до природата. И така стъпка по стъпка и дума по дума, без удобствата на цивилизацията, отборът преживя незабравими емоции, впусна се в разплитането на тайнствени загадки. Децата се превърнаха в археолози и изследователи, наследници на прабългарите и преживяха задружно пътешествие до древния град Мисионис. За някои това беше първият им планински поход, в който изпробваха волята и издържливостта си. С типичната си детска доверчивост и любознателност, малките приключенци обогатиха знанията си за за природните стихии, дивите животни и влечуги. И изживяха заедно три прекрасни празника – два рождени дни и Успение Богородично. А когато бяха „свободни“ от предизвикателства, се отдаваха на игри, смях, свобода и простор.
Организаторите останаха верни на основните си принципи – децата да трупат както практически, така и интелектуален опит, да развиват собствените си личностни положителни качества и да търсят и изпробват успешния модел за общуване и екипно справяне. Предизвикателството беше подготвено с много находчивост, гъвкавост и добро чувство за хумор. Присъства и неотменната доза мъдрост като извод, което е приоритет в методите на работа на клуб „Път към приключението”.
И ако се питате какво самите деца мислят за участието си в проекта „Дивото зове“?, отговорите им сами говорят за това как са се чувствали. Един от най-важните им уроци, споделя малък приключенец е, че трябва да подкрепят приятелите си. И никой не крие, че му е било весело и дори си позволяват да тъгуват за това, че приключението е свършило. „И най-важното: четох книга!“, хвали се трети. Ето такива са участниците в клуба на приключението, който неуморната Мария Бенева сама създаде и със силна воля и характер успява да го развива и утвърждава. Самата тя приключенец по душа, не крие благодарността си към родителите, чиято смелост също е от значение, за да пуснат децата си на един приключенски лагер. И доверието към Мария не е за подценяване, защото тя за втори път тази година, заедно с Георги Григоров, повежда децата към приключение, а последователите й стават все повече.
Мария Бенева: „Подобни събития са прекрасна среда, за да се върнат децата към корените си. Условията бяха подходящи да им се напомни, че животът е състояние на хармония с природата. Беше им редоставен шанс да създават приятелства, да се оглеждат в поведението на другия, да се самооценяват на фона на групата от връстници. Опитът в тази безопасна среда ще им бъде безкрайно полезен в бъдещия им живот, вече като възрастни. Бих искала да споделя и нещо много важно – услугите, които ние предоставяме, имат винаги двупосочен ефект. Ние самите също се образоваме и просвещаваме около и благодарение на децата. За нас този поток на интелектуален и емоционален обмен е безценно богатство.
В рамките на този наш проект, ние, като обучителен екип, си поставихме задача децата да изживеят тази емоция от първо лице и това да бъде техен личен житейски опит. Това е безценното: не някой да ти внушава или да ти казва кое е хубаво и кое не, а ти сам да си изживял усещането и да можеш да вземеш решение и правиш преценки. Ето така се разширява потенциала на интелекта и само така се отглеждат мислещи хора! А ние ревностно искаме мислещи българчета. Вярвам и съм убедена, че ще бъде!
Пожелаваме здраве на всички и оставаме насреща, за взаимодействие с личности и организации, които припознават собствените си ценности в мисията на „Път към приключението”, искат да ни подкрепят и да бъдат заедно с нас в бъдещите ни начинания“.
