"Когато едни кресльовци искат да изтрият духовната ни история", е важно да четем автори като Тодор Костадинов

„Не зная дали в действителност Костадинов пише с лекота, или просто създава такова впечатление, но истината е, че открай време е много четивен автор. "Разкази срещу забрава" не правят изключение - книгата буквално се поглъща. Ала докато хлътваш от една история в друга, докато гледаш как авторът се приближава до конкретния си герой и на някакъв свой вълшебен език му казва: "Стани, Лазаре!" и Лазар изведнъж оживява, долавяш, че някои от тези истории могат да ти разбият сърцето. Че остават в теб завинаги……..

Дявол да го вземе, бива ги някогашните момчета! Страшно ги бива! И българската литература май започва да ми става далеч по-интересна от преводната.”

Кръстьо Раленков

На 12 март, от 17.30 ч., в Градската библиотека в Севлиево среща с читатели ще има Тодор Костадинов. Той ще представи последните си книги с разкази „НИЧИЯ. Трите начина на Мариана” и "Разкази против забрава. Анти – Некролози". 

Тодор Костадинов нарича себе си „пловдивски писател”, макар че преди 44 години, още като студент, напуска Пловдив, за да завърши българска филология в СУ „Климент Охридски”.

Герои от „НИЧИЯ. Трите начина на Мариана” повеждат читателя по хилядолетните каменни улици до най-скритите и съкровени места в сърцето на Вечния град - Пловдив, по най-дългата Главна улица, при най-истинските хора. Тези почти истински истории, са колкото пловдивски, толкова и български. Но най-вече човешки.

"Разкази против забрава. Анти – Некролози” съдържа личните спомени и преживявания на автора с всеки един от героите. Някои от тях са обикновени хора, други са изключителни личности, трети са вече класици в литературата - писателите Вера Мутафчиева, Давид Овадия, Добромир Тонев, Дончо Цончев, Красимир Дамянов, Любен Дилов, Николай Хайтов, Рашко Сугарев, Янко Станоев, а също и на исторически личности като Илия Минев и Петър Дертлиев.

За книгата Недялко Славов, автор на сборници с поезия,пиеси, разкази, пише: "Браво, Тодоре, и пак браво! Така леко и четивно си разказал толкова важни неща за големи български творци. И толкова истински! Какви анти-некролози, ти си им вдигнал втори паметници, направо си ги извадил от времето на светло.

Прочетох за тези, които познавам, в спомените ти тече и втори план, и той е абсолютното обективно разкриване на характерите им - и Добри Тонев, и Вера Мутафчиева, и Хайтов, и Янко Станоев бяха точно такива, нищо не си притурил, оставил си сами, макар и с най-дребни детайли, да се разкрият, браво! Това е далеч повече от спомен, това е вид "оживяване" на тези хора.

"Разкази против забрава" е необикновена книга. В нея има толкова любов към човека изобщо, и в частност - такова уважение и преклонение към големи български писатели, които не са вече сред нас. Това е книга за паметта, а като я затвориш, странно, срещу теб стоят живи хора. Този тип литература е насъщно необходим във времена като днешните, когато едни кресльовци искат да изтрият духовната ни история."

За книгата Любен Дилов-син пише: "В тази си книга Тодор Костадинов ни се представя във върхова форма на доказаното си разказваческо умение, като в същото време е обогатил повествователния си похват с една тъжна, любвеобвилна мъдрост, която е особено пленителна.

Докато четях ръкописа, нарочно го споделих с млади българи, които нямат никакви спомени от описаните времена и хора, и бях приятно изненадан от ентусиазма, с който те посрещнаха вълнуващите истории. Книга, предизвикваща носталгия по невидяното и неживяното, ще си позволя това парадоксално определение за техните реакции.

Редуването на завършени сюжети с непознати личности и вълнуващи разкази за бележити българи е особено очарователно, защото създава усещането за времево единение, за протяжност на личната и обществената история, в която еднакво ярко присъстват и писателят от Пернишко Янко Станоев, и плетачката на мартеници от Пловдив, и легендарният антикомунист Илия Минев, и дребничкият приятел от детството, който единствен не достига дъното на басейна. Не просто присъстват, а са част от един и същ творчески контекст, част от една и съща историческа, артистична и човешка действителност, независимо от съдбовните завои в личните им истории".