На местните избори през есента на миналата година право на глас в четирите общини на габровска област са имали повече граждани отколкото е действително населението на областта.
Някой би казал, че това не може да е вярно, но данните за населението на областта към 31 декември 2023 г., които преди дни изнесоха от отдела за статистически изследвания към Териториалното статистическо бюро „Север“, го потвърждават.
И децата с избирателни права
Според тези данни населението на община Габрово към края на 2023 г. е 49 996 души. В тази цифра влизат и ненавършилите 18 г. деца и младежи, т.е. тези без избирателно право. На 29 актомври м.г., когато бяха местните избори, в община Габрово право на глас по избирателни списъци са имали 51 947 избиратели, т.е. близо две хиляди повече от всички жители на общината.
В Севлиево ситуацията е същата – към края на годината населението на общината е 28 711 души, а два месеца по-рано право на глас са имали 29 835 гласоподаватели.
Почти всички жители на общините Дряново и Трявна също са имали право да гласуват за местна власт, според данните на ГРАО и Националния статистически институт. В Дряново с избирателно право на местния вот са били 7 419 граждани, а цялото население на общината е 7 369.
В Трявна населението е 8 786 души, но право да гласуват са имали 9 287 избиратели.
Реалният брой гласоподаватели и пълна мъгла
Според изнесените от Регионалната стистика данни децата до 15 години в област Габрово са близо 12 на сто. Броят им е представен като сбор за четирите общини, затова няма как да се направи разбивка в коя община колко деца има според статистиката. Няма и данни за броя на жителите до 18 г., което също затруднява детайлна справка, която би могла да покаже колко е реалният брой на имащите право да гласуват в област Габрово.
Ниската избирателна активност май не е толкова ниска
Наличната информация обаче е достатъчно основание да се смята, че ниската избирателна активност в област Габрово всъщност не е толкова ниска. Кой обаче има интерес да задържа актуализацията в избирателните списъци?
Защото ситуацията беше същата и на последните избори 2 в 1. Имащите право на глас са повече от населението на страната, което означава, че изобщо не можем да говорим за действителност, а по-скоро за легална възможност да се вихрят търговците на гласове.
Защото на парламентарните избори т.г. право на глас са имали 100 525 избиратели от област Габрово. Ако към края на миналата година населението в областта е 94 862, както сочат от Териториалното статистическо бюро, и ако според същите данни населението намалява с около хиляда души на година, как се оказа, че право на глас имат пет хиляди души повече. При това с ненавършилите години, за да гласуват. Нещо в пъзела определено липсва, за да се получи очакваната картина.
Изобщо не е без значение колко гласуват
Избирателната активност има значение за т.нар. избирателни квоти, т.е. от нея зависи дали един общински съветник ще влезе в общинския съвет с 300 или с 500 гласа. Разликата е голяма и няма спор за това, че колкото повече гласове има за дадена кандидатура, толкова е по-голямо представителството й. Така през 2023 г. заради ниска избирателна активност в Севлиево се ставаше общински съветник с близо 300 гласа.
Същото е в сила и за преференциите. При ниска избирателна активност пренареждането на листите е много по-лесно.
Избирателната активност има отношение и към контролирания вот. Докато негласуващите показват, че не ги интересува какво се случва на поредните избори, гласуващите по команда отиват до секциите и определят поредните представители във властта.
Заради всичко това изчистването на избирателните списъци и актуализирането им е много важно, но не е ясно защо това се бави вече години. Всъщност ясно е, но това още повече засилва убеждението, че нещо не е както трябва.
Източник: "За истината"