Има жанрове, за които се казва, че са изгубили битката с времето. Портретът често е сред тях: сякаш твърде директен, твърде взискателен към зрителя.
На 3 октомври в галерия „Видима“ в Севлиево тази теза бе разклатена убедително и тихо, без декларации, а с молив, въглен и боя.
Изложбата, открита същата вечер, се казва „МУЗА“ и е дело на Лилияна Александрова. Тя е събирана с години, а голяма част от показаното досега не е виждала публика.
Влезеш ли в залата, усещането е по-близко до това да разлистваш семеен албум, отколкото да обхождаш експозиция. Около 40 портрета и автопортрета са подредени така, че една след друга разказват история, чийто център е връзката между две сестри. Всеки щрих носи спомен. Линията на молива пази миг, капката боя пази разговор, а погледите от платната сякаш се познават отдавна. Въпросът, който заглавието поставя, коя е музата, получава отговор от самата художничка в едно изречение: „Когато рисувам нея, рисувам себе си и обратното.“ Двете лица се преливат и в един момент вече не е ясно къде свършва моделът и откъде започва авторът.
Откриването събра пълна зала. Местната публика посрещна Лилияна топло, а творбите ѝ получиха аплодисменти, каквито галерийните вернисажи рядко чуват. Дошли бяха и гости от околните градове: художници, писатели, колекционери и хора, които обичат поезията, когато тя е облечена в образ.
Самата Лилияна казва, че диша чрез изкуството, и това личи. Работите ѝ са деликатни и внимателни към детайла. Тя се връща към теми, които не се шумят: преходността, човешкото тяло, природата. Остава усещане за уязвимост, нежност и поетичност, като тихо признание, което не иска да бъде надвикано.
„МУЗА“ може да се види до 2 ноември 2026 г. Интересът към нея вече е голям, затова ако искате да останете сами с тези лица, най-добре е да не отлагате посещението.
