Търсене

Кой заличи стенописа на църквата „Света Петка“?

Кой заличи стенописа на църквата „Света Петка“?

Бяла боя покри вчера стенописа на църквата „Света Петка Търновска“ в Южния комплекс. Не е ясно кой замаза лика на светицата. За деянието вчера не знаеше нито авторът на стенописа, Николай Панайотов, нито най-големият благодетел за храма Богомил Петков, който научил за случилото се от екип на една от националните телевизии, открили го на вилата му.

„Добро утро, фашизъм!“, написа в полунощ в личния си профил във Фейсбук Николай Панайотов, който на този Петковден получи благословията на митрополит Григорий за изографисването на храма. Дори повече, на освещаването на църквата на 14 октомври, художникът бе наречен от Негово Високопроеосвещенство „наш богоизбраний зограф“.

Изображение - 1019 Защо тогава, след като стенописът на църквата бе осветен от високопоставен служител на Българската православна църква, той бе определен като неканоничен и варварски заличен? На този въпрос в sevlievo-online.com търсим отговор от вчера. Към момента имаме само предположения, че зад замазването с бяла боя стои гл. ас. д-р Тодор Енчев от Православния богословски факултет на Великотърновския университет, който е и инициатор на петицията срещу изображението на Света Петка на входа на църквата. Във въпросната петиция са се подписали 114 души.  Според публикация на Тодор Енчев в pravoslavie.bg въпросният стенопис е извън традициите в православната иконография и това е достатъчно християните да го отхвърлят като неканоничен. Друг порок на стенописа, според Енчев е, че той не е литургичен, т.е. „не изпълнява основните функции, които една икона трябва да има: първо, християните трябва да разпознаят светеца, второ, той да е представен такъв, какъвто е обожен в рая, и трето, тази икона трябва да подпомогне вярващите в тяхната молитва. В този стенопис обаче не виждаме изпълнено нито едно от тези некодифицирани правила, без които едно художествено произведениене може да бъде наречено „икона““.

Ако това, което Тодор Енчев твърди е така, а ние не сме специалисти по темата „православие“, затова го цитирахме коректно, защо Панайотов е получил одобрение от Великотърновската Митрополия за изографиса храма?

От самия Панайотов, който е описал предосторията на изографисването, разбираме, че поканата към него за изрисуването на стенописа е дошла от игумена на Батошевския манастир Стилиян. Той се свързал с художника от името на митрополит Григорий и единственото условие било да успее до празника на Света Петка – 14 октомври. Николай Панайотов приел поръчката и след дълго проучване на житието и иконографски примери, направил предварителен проект. Проектът бил предаден на Великотърновския митрополит, който дал одобрението си за стенописа. „Това ми беше първото условие, когато ми предложиха задачата, всичко да бъде съгласувано! Твърдо държах на това! Чак след това се качих на скелето, това е тежък труд навън и не исках да има никакви разминавания с църковната институция!“, споделя Панайотов в профила си във Фейсбук.

Между него и митрополията не е имало писмен договор за възлагане на работата, тъй като от Велико Търново нямали пари, за да платят. Тя била изцяло дарение от художника, за негова сметка били и материалите. А съседи на Панайотов от Стоките, Николай Попов и сина му Георги,  издигнали скелето, също напълно безвъзмездно. Дори се наложило три пъти да го преработват, защото на обекта нямало достатъчно талпи.

Така започнала изографисването. Художникът работил само навън, въпреки падащите температури. И успял, според уговорката, да довърши стенописа над входа за Петковден. А идното лято планирал да направи и вътрешните стенописи.

Изображение - 1020

„Тъжно е, че силата е в хора, некомпетентни по въпроса и нямащи отношение към изкуството, неразбиращи какво губи градът ни със заличаването на този стенопис, а заедно с това и шанса да има в Севлиево църква, изографисана от Николай Панайотов. Срамно е да се правят такива неща в днешно време!“, коментира във Фейсбус изкуствоведът и директор на галерия „Видима“ Ирина Колбасова.

„Боли ме, защото никой от тези, които сега коментират из социалните мрежи, не е попитал през годините от колко пари има нужда храмът, за да бъде завършен“, коментира и Богомил Петков, който тази година навърши 50 години и на юбилея си вместо цветя и подаръци, помоли гостите да направят дарение за храма.

Дарение за храма миналага година направиха и от сдружение „Севлиево 21 век“, които на годишната си благотворителна вечер събраха 15 000 лв. и ги предоставиха за топлоизолазия и боядисване на външната фасада на новата църква.

И все пак: кой заличи стенописите на църквата и носи ли отговорност инициаторът на замазването? 

 

 

 

Коментари (0)
Подредба: Сортирай
Все още няма коментари
Коментирай:
Изпрати
* Коментарите се одобряват от администратора на сайта преди да бъдат публикувани!
Избори за членове на Европейски парламент и за Народно събрание на 9 юни 2024 г.