Да признаеш чувствата си на хартия и ги изпратиш до обекта, който ги е повокирал, вероятно изисква доста смелост. Днес със сигурност един SMS или имейл върши същото, ще кажат младите, а и не само те. Но пък не е толкова романтично. Или може би онова признание, отпреди 109 години, което ни показаха от Исторически музей Севлиево е твърде красиво и задължаващо. Не се наемам да коментирам искреността на един мъж към госпожица Цанка Кънчева, изразена в картичка, изпратена на 1 май 1908 година на ул. "Цар Освободител" в Севлиево. Истроията пази неговите думи, но за съжаление името му не се чете.
Ето какво е написал авторът:
„Уважаема госпожице,
Желаех лично да Ви поднеса чистотата съ първото майско мляко и да Ви приветствувам съ веселото прекарване на прекрасния животворен месецъ май, но мълчанието Ви не ми позволи.
Надявам се,че това ми букетче ще замени мен и чашата с млякото, ще дръпне поне една от нежните Ви сърдечни струни и ще ви наведе нови мисли за нов живот – все тъй веселъ, спокоенъ и порядъчен, какъвто вярвам сте прекарвали до сега.
Ако ли се лъжа, моля извинете ме за дързостта.
Желая природната веселост, живост, красота през този месец да сгреят мислите и сърцето Ви.”
Във фонда на Исторически музей Севлиево се пазят и други любовни послания на севлиевци от отдавна минали времена. И всичките носят романтизъм, деликатност, нежност. А от това всички имаме нужда, без значене в кой век живеем. Защото да си мъжко момиче е прекрасно, стига да си останеш момиче. 
