Когато само за три дни в Европа се случиха един атентант и едно убийство, зад които докано стоят мигранти от Афганистан и Сирия, книгата на Мохамед Халаф "Неподчинение. Ислямът и реформаторите" звучи навреме и говори директно, че Европа има проблем.
Мохамед Халаф дойде в Севлиево на 13 февруари. Същия ден, малко преди да започне срещата му с читатели от града, медиите съобщиха, че кола се е врязала в протестиращо множество в Мюнхен, има ранени и убити, сред тях и деца. Зад волана на автомобила е 24-годишен мъж от Афганистан.
Три дни по-късно 23-годишен сириец, подал молба за убежище в Австрия, уби с нож 14-годишно момче в южния австрийски град Филах. При атаката са ранени и петима души, а властите съобщиха, че убиецът е свързан с групировката "Ислямска държава".
Какво казва за всичко това Мохамед Халаф?
"Въоръжените конфликти в Близкия изток, последвали т.нар. Арабска пролет, доведоха до големи и безпрецедентни миграционни вълни към Европа. В съчетание с решението на тогавашния германски канцлер Ангела Меркел да отвори границите за всеки, който иска да се установи на континента, това доведе до стотици хиляди имигранти предимно в Западна Европа. Проблемът възниква от очевидното нежелание и невъзможност за интегрирането им в една различна от тяхната културна среда. При това става дума за имигранти, които с години са формирани в дух на презрение и враждебност към "безверния християнски Запад". (от "Неподчинение", стр. 299, б.р.).
Тези хора не хресват как се обличаме, как се веселим, мразят жените ни, музиката ни, казва Халаф. И по-страшното, според него, е че тези хора започват да говорят от името на всички арабско-ислямски общности.
Дали пускането на толкова мигранти в Европа е грешка, историята ще установи. Според покойния държавен секретар на САЩ Хенри Кисинджър "огромна грешка е да се пуснат толкова много хора с различна култура, религия и идеи, защото това създава група на натиск вътре във всяка държава".
Това мнозинство от идващи мигранти "се е вкопчило в традиционните си ценности, наследени от историята, защото не могат да възприемат ценностите на цивилизацията и модерността", пише Мохамед Халаф.
И все пак ислямът се реформира
и в книгата на Мохамед Халаф са представени примери. Може да се каже, че тя е своеобразна енциклопедия на процесите, които текат в мюсюлманската религия. Авторът се позовава на изследователи, университетски преподаватели и политици, които цитира, придавайки абсолютна достоверност на изводите, които прави.
Това, което със сигурност изненада дошлите на срещата с Мохамед Халаф в Севлиево е, че реформацията на исляма започва от Саудитска Арабия. В основата е престолонаследникът принц Мохамед бин Салман. Той възлага на учени да изследват хадисите. Хадисите са предания за живота на Пророка Мохамед и съдържат негови думи, но изследвани в дълбочина, се оказва, че над 70 на сто от тях са фалшиви. Това означава, че на Пророка се приписват думи и дела, които не съответстват на Корана, но са използвани от лъжовни богослови. "Книгите, съдържащи подобни "предания", са дебели томове, претъпкани с всичко, което е въображаемо и няма връзка с реалността или историята", пише Мохамед Халаф.
Така принц Мохамед бин Салман прави най-важната стъпка в историята на съвременния ислям, казва Халаф и прогнозира, че "това би могло да означава край на всички онези присъди и наказания, основаващи се на ранносредновековни легенди: убиване на отстъпник от исляма, убиването с камъни на женени прелюбодейки...наказание за пиене на алкохол, обрязването на жените, убийството на хомосексуалисти, носенето на хиджаб и др.".
Книгата на Мохамед Халаф не може да бъде разказан в един текст. Темите, които засяга, изводите, които прави и проучванията и публикациите, на които се основават те, носят силата на познанието и въздействат с това единствено при директен прочит. Затова всеки, който има интерес към темата, може да се сдобие с книгата на Мохамед Халаф, налична е в книжарница "М-Прес", която заедно с галерия "Видима" бе домакин на представянето й в Севлиево.
Онези, които бяха там, получиха и автограф от автора, който беше изключително словоохотлив и не криеше доброто си отношение към всеки, седнал до него, за да надпише книгата.
