На 9 май 1950 г. френският министър на външните работи Робер Шуман произнася „Декларацията на Шуман“. С нея той предлага създаването на Европейска общност за въглища и стомана (ЕОВС), която предвижда обединяване на производството на въглища и стомана на страните участнички.
Основана от Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург, ЕОВС е първата от редица наднационални европейски институции, които в крайна сметка се превръщат в това, което днес наричаме Европейски съюз.
През 1950 г., пет години след края на Втората световна война, европейските страни все още се опитват да преодолеят нанесените от нея поражения.
Твърдо решени да избегнат друга подобна война, европейските правителства стигат до извода, че обединяването на производството на въглища и стомана би направило войната между исторически съперници като Франция и Германия, „не само немислимо, но и практически невъзможно“, по думите на Декларацията.
Правилно се е смятало, че обединяването на икономическите интереси ще подобри жизнения стандарт и ще бъде първа стъпка към една по-обединена Европа. Присъединяването към ЕОВС е било отворено за останалите страни.
Робер Шуман участва във френската съпротива по време на Втората световна война и е заловен и държан пленник от нацистите. Преди войната той е член на френския парламент, а след нея заема редица високи постове във Франция. Написва Декларацията на Шуман с цел обединяване на Европа и предотвратяване на по-нататъшни войни.
„Европа няма да бъде изградена наведнъж или според един единствен план. Тя ще бъде построена чрез конкретни постижения, които най-напред изграждат фактическа солидарност” - думи в прочутата декларация на Робер Шуман, които се оказват пророчески.