Чудесата се случват, но само когато сме достатъчно смирени, вярваме в тях и подхождаме към света с обич. Навярно това не е най-точното описание на творчеството на Ваня Бойчева, но е поне опит да се доближи максимално до него.
Всъщност творчество е малко пресилено, тъй като Ваня Бойчева е написала и издала само една книга - "Грехът на монаха". На 17 юни тя дойде, за да я представи пред читателите си от Севлиево, домакин на събитието беше Градската библиотека.
Ваня е нежна като физика, но повече е нежна душата й. Такива са и героите й. До един са силни характери, като в ботевите стихове - силно любят и силно мразят. Ваня обаче не ги оставя да живеят в омраза. Сякаш не може да допусне, че животът им ще продължи, ако не простят.
Ваня Бойчева (вляво) представи "Грехът на монаха" в Севлиево, снимка: "Севлиево онлайн"
Всъщност прошката е онова, което най-силно владее писането на Ваня Бойчева и то е защото за нея това е най-силното и пречистващо чувство. Споделя го и с читателите в Севлиево. Разказва още, че е писала "Грехът на монаха" две години и половина и в началото историята е била съвсем различна. Някак с писането обаче отвела разказа в тежките години на турското робство и тогава разказът започнал да се подрежда.
Най-силно обаче Ваня Бойчева въздейства с езика си. Изказът й изобилства от красиви български думи, голяма част позабравени, които не използваме в ежедневието, но значещи чувства, природни красоти, ежедневие. На въпрос от "Севлиево онлайн" ползва ли речник, когато пише, казва, че не и не е знаела, че има речник на архаичните думи. Те просто идват в главата й и тя ги оставя да рисуват онова, което иска да каже.
След успеха на "Грехът на монаха" Ваня Бойчева пише продължение на книгата. Тя ще има различно заглавие, но какво ще се случи с познатите ни персонажи никой не знае. Може би и Ваня, която казва, че всичко, което преживяват героите й не е планирано, то просто се случва. Като в живота.
