На 12 април 2025 г. девойките от образователната програма „Училище за лазарки“ ще лазаруват в музей „Етър“ от 11:30 и 13:30 часа.
Денят на св. Лазар има своя символика – обредите са посветени на преминаването на момичетата към нова роля в обществото, а най-важната част от празника е лазаруването. По думите на етнографа и фолклориста Христо Вакарелски, лазаруването е „шумно, цветно, живописно“, дълго чакано от младите момичета, за да изразят себе си и да се представят в общността – готови за дом, семейство и отговорности.
Облекли най-хубавите си премени, накитили се с цветя в косите и блеснали с невестински накити, групи от по 6 – 7 момичета на възраст между седем и двадесет години обикалят по къщите и пеят песни за благополучие и берекет. От този ден насетне момичето може да „либи либовник“, то встъпва в моминство, а народът ни вярва, че мома, която не е ходила да лазарува, не може да се омъжи. След като се задоми, тя вече излиза от лазарската група. Обичаят е демонстрация на женственост и при него няма загадъчност. Тук девойката се разкрива с красотата си, а задължителното венче от върбови клонки я пази от зли очи и змейова любов.
Лазарките обикалят по къщите, нивите, градините и навсякъде, където се спрат, те пеят нарочна за мястото песен – за мома, за ерген, за дете, за овчар, за майстор. Вярва се, че където минат лазарките, ще има добруване за всички.
Доволни от благословията на лазарките, стопаните ги даряват с яйца, които поставят в кошничките им. Те са важен атрибут за всяка от девойките, защото без кошница, мома на Лазар не ходи. Интересно е как народът ни е намерил обяснение и търси смисъл във всеки елемент от обредността. Тук нищо не е безцелно – така е и с лазарската кошничка – тя трябва да е оплетена от повет, че да се увиват ергените покрай момата. Да е пълна с дарени яйца, че да е плодовита годината.
