Територията на природен парк „Българка“ е изключително богата на лечебни и етерично-маслени растителни видове, припомнят от парка на Еньовден. Важно е обаче да се знае, че лечебните растения в голямата си част са защитени и брането им е забранено, с цел запазването им от изчезване.
До момента в парка са установени над 1600 растителни вида, от които над 40 вида са включени в Червената книга на България. Два от видовете са застрашени, 33 са категория "рядък вид", един вид е в категория "изчезнал", съобщават от парка.
От всички растения, документирани, че растат в парковата зона, 25 вида са балкански, а 10 вида – български ендемити, от които 4 са локални, характерни само за района на Централна Стара планина.
Сред редките видове, вкбючени в Червената книга на България е Български ранилист (Betonica bulgarica). Растението е защитено от Закона за биологичното разнообразие, а брането в естествените му находища е забранено.
Лудо биле (Atropa bella-donna), наричано още беладона, бимбилик или старо биле, е многогодишна билка, високо ценена вече повече от пет века заради лечебните й свойства. Една от първите разпространени употреби на беладоната е за козметични цели. Смята се, че през XIV в. жените капвали в очите си разтвор на лудо биле, за да разширят зениците си и погледът им да стане мечтателен и съблазнителен (оттук и названието беладона, което на италиански означава „хубава жена“).
В Червената книга на България е включена и билката Панчичева пищялка (Angelica pancicii). Видът е балкански ендемит, а в Червената книга е в категорията „рядък вид”, заради което има забрана за събиране от естествените находища. Народът нарича това растение пищялка. Според една средновековна легенда, ангел разкрил в сън лечебното действие на билката срещу чумата. В негова чест растението било наречено Angelica. Латинското име идва от лат. angelicus – „ангелски”.
Лазаркиня (Galium odoratum (Asperula odorata) е растение, съдържащо дъбилни вещества, витамин С, етерично масло и кумарин. Заради приятния си аромат се използва като ароматно и подправъчно растение. В кулинарията намира приложение както в свеж, така и в сух вид за овкусяване на зеленчукови ястия, компоти, пудинги, безалкохолни, вино, при приготвянето на алкохолни напитки, за ароматизиране на тютюн. Сироп от растението се използва за получаване на зеления вариант на германската бира "Берлинер Вайс". Подправката е известна още и с имената благовонен брош, бодисора или ароматна лазаркиня. Старите българи са наричали тази билка Миризливка, а по-късно Миризлива Лазаркиня, тъй като се е ползвала в китките на лазарките.