Да отдадеш живота си на един колос. Така най-общо може да се опишат съзнателните години на Нено Стойчев от Севлиево – автор на две изложби за Дан Колов – първата вижда бял свят през 2015 година в София, а втората през май тази година в Трявна.
Личността на Дан Колов „заразила“ Нено Стойчев още когато бил на 15, 16 години. Тогава започнал да тренира борба, а в този спорт Дан Колов е магнит за младите със сърце. Лека полека интересът на младия борец към Дан Колов започнал да се засилва. И така без дори да се усети Нено Стойчев се превърнал в колекционер. И макар да знае историята на всяка снимка, най-мила му е първата. А нея му дал друг борец - Стефан Станчев, когото по-възрастните севлиевци помнят като Тената.
Така се започнало. С времето страстта на Нено Стойчев прераснала в желание да събере в колекция възможно най-много фотографии на Дан Колов, а когато и това станало, вече не искал да държи „съкровището си“ за себе си, а да го показва на хората. И се стигнало до първата изложба. През 2015 година по време на международен турнир по борба в София, Стойчев показал да първи път своите 36 платна, върху които подредил 280 снимки на Дан Колов. Подкрепили го от Българската федерация по борба, откъдето връчили на колекционера грамота да особени заслуги в популяризирането на спорта.
После поискал да представи фотографиите на севлиевци, но не срещнал подкрепа и така се стигнало до изложбата в Трявна през пролетта на тази година.
Изборът на Трявна не е случаен - родът на Дан Колов произлиза от балканското градче, но самият Дончо Колев е роден в севлиевското село Сенник. И там Нено Стойчев смята да подреди третата си изложба, но смята да го направи във връзка с някоя годишнина. Надява се обаче и сред севлиевци да се появят такива, които биха подкрепили колекционера, за да видят снимките му бял свят и в нашия град.
А какво ще стане с колекцията? Нено Стойчев е категоричен – един ден ще я дари на музея „Дан Колов“ в родното село на бореца, защото „там й е мястото“.
Как се събират 280 черно-бели снимки, пръснати по цял свят, питам Нено Стойчев. И се изненадвам на търпението, с което е трупал своя архив. За една снимка е писал писма по цял свят, свързвал се е с колекционери от Русия, от Франция, дори в САЩ. А кореспонденцията му е педантично пазена и съхранявана – всяко получено писмо е надписано и до него копие на писмото, което Стойчев е изпратил. Най-много са писмата му от Русия, защото там имало най-много колекционери в областта на спорта, обяснява Стойчев.
А иначе животът на бившия борец също е борба. Бил десет години на гурбет в Испания, а като се прибрал в родината се наложило да ампутират единия му крак. Днес ходи с протеза, което не му пречи да бъде енергичен и въодушевен. Последното най-вече се улавя, когато Стойчев започне да говори за колекцията си. И казва, че е удовлетворен от живота си, защото е успял да „подреди“ за хората живота на най-великия българин за всички времена – Дончо Колев от село Сенник, когото светът познава като Дан Колов.
Дончо Колев Данев /Дан Колов/ е роден на 27 декември 1892 г. в село Сенник, община Севлиево. Той е петото дете в семейството на Яна Живкова и Кольо Данев. Майката на Дан Колов – Яна Живкова Манева е родена в село Енчевци, община Трявна, а родът на баща му е от Горни Цоневци, Плачковско. Едва седемгодишен остава без баща. Посещава училището в Сенник до второ отделение. 1905 г. заминава за Унгария където работи като градинар. А на 17 години отива в Америка, където работи като докер, строител, общ работник и като миньор. В Америка започва своята спортна кариера и става световно известен. Дан Колов има около 2 000 схватки на тепиха от които е спечелил почти всичките. Има и регистрирани 72 загуби и поне 20 мача завършили без победител в официални мачове. След 30 г. в чужбина Дан Колов се завръща в родината си. Хората го посрещат като герой. През това време много пъти са го увещавали да смени гражданството си с американско, но той отказвал. Дан Колов е запомнен и с голямото си сърце. Той помагал на много българи, както в България, така и в чужбина. Като милионер, той раздава абсолютно всичко до последната стотинка за благотворителност. Първият самолет на българските пощи е закупен от него. Създал е много школи по борба в България. Дан Колов умира в България на 26 март 1940 г. от туберкулоза. По негово желание го погребват в родното му село.