У нас е налице своеобразен законодателен брак. Повече от половината проекти, внесени в Народното събрание, биват отхвърлени на някоя от фазите на законодателния процес, а почти една четвърт от тях изобщо не стигат до обсъждане. От което следва, че публичните ресурси за издръжка на Народното събрание и неговата администрация се ползват неефективно, след като 50 на сто от работата на тази институция е без резултат. Това показва анализ за работата на Народното събрание на Република България в периода 2010-2015 година, изготвен от „Център за законодателни оценки и законодателни инициативи“ в партньорство с Българска стопанска камара.
През разглеждания период са внесени 1628 проекта на нови закони или изменения и допълнения на закони. Средногодишно са внасяни 271 законопроекта и са приемани по 132, което прави по един законопроект на ден, тъй като авторите на анализа са изчислили, че депутатите работят средно по 130 дни в годината. Общият брой на приетите проекти е 792, което означава, че по-малко от половината, внесени в Народното събрание, биват обнародвани в „Държавен вестник“ и влизат в сила.
Най-много през последните шест години са приетите законопроекти за промени в Закона за енергетиката – дванайсет. Десет промени са правени в Кодекса на труда, осем в Закона за обществените поръчки.
На фона на законодателна свръхактивност, редно е да си зададем въпроса Стана ли животът ни по-уреден, по-предвидим и по-сигурен, питат авторите на анализа. И отговорят, че за съжаление отговорът на въпроса не е положителен, което показва, че обществените очаквания се разминават със законодателния дневен ред. Анализът показва липса на визия по отношение на законотворчеството и това, че като цяло законодателят няма системен подход при уреждането на ключови обществени отношения, свързани с икономиката, финансите, данъците и администрацията. Което е предпоставка за законодателна нестабилност, за чести и понякога противоречиви нормативни промени, които създават несигурност по отношение осъществуяването на стопанска и друга дейност.